Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 171

Но когато през 1939 г. жена му влиза в болницата, за да роди, Левин се вижда принуден да поиска от Питсбърг Фил заем от 100 долара — аванс, необходим за клиниката. Така изведнаж той отново попада под зависимостта на бандата от Бронсвил. От този момент той не можа повече да се отърве от дълговете си. За да се разплати, Сам Левин стана убиец за бързи поръчки.

Това, което не знаеха нито той, нито неговият „приятел“ Дъки Мейфтор, е, че като ги арестува, полицията им спаси живота.

Бандата беше решила да се отърве от тях. Не ги смятаха за достатъчно сигурни. Заповедта за тяхното ликвидиране беше дадена още в средата на януари. Единствено бавното изпипване на всички подробности, което при подготовката на екзекуциите беше практика на бандата, фактически им позволи да оживеят. Мейфтор беше предвиден за 9 февруари. Арестуваха го на 2-и. Левин трябваше да бъде очистен на 1 март, ако не го бяха прибрали на 19 февруари.

В сравнение с Мейфтор Сам Левин беше умен и въобще замесен от друго тесто. Независимо от четиридесет и осем часовия непрекъснат разпит той мълчеше като риба. Тогава О’Дуайър и Туркъс възприеха друга тактика. Те му устроиха среща с Хелън и малката Барбара. Очевидно тримата се обожаваха.

— Искате ли да спасите съпруга си? — питаше рязко Туркъс бившата кралица на красотата. — Това зависи само от вас. Убедете го да говори.

Потънала в сълзи, Хелън се хвърля в обятията на мъжа си.

— Мили, аз те моля… Заради нас, кажи им истината.

Като видя майка си да плаче, малката Барбара също започна да хълца, Левин се побърка.

— Не мога да говоря!… Не мога да говоря!… — крещеше истерично той.

Този ден не каза нищо повече. Но от този момент го обзе мъчително безпокойство за жена му и за дъщерята, които бяха останали без пукната пара. Така по време на една нова патетична среща с тях той отстъпи:

— Добре, ще призная, но само това, което ме засяга лично.

Разказа им съвсем малко, участието си в кражба на автомобил, който бил използван при екзекуция. И нищо друго.

Тогава Туркъс реши да приложи по-твърда политика.

— Няма начин, Сам, ти призна пред жена си. Съжалявам, но сега тя е вече свидетел на обвинението и нейният живот е в опасност. За да я закрилям, ще трябва да я оставя в затвора.

Полудял от ярост, Сам Левин зави като животно, но заместник-окръжният прокурор остана непреклонен. Той беше убеден, че красивата Хелън знае много за нещата, по които съпругът й не искаше да говори.

Туркъс накара Хелън и малката Барбара да излезнат. Сломен окончателно, Сам Левин реши да му изповяда цялата истина за убийството на Ред Халперт.

Халперт беше бандит-самец, който до такава степен ненавиждаше ченгетата, че никога не се обличаше в тъмносиньо. Той имаше на разположение крадени скъпоценности и искаше да ги пласира чрез Питсбърг Страус на „Корнер“.

— Искам три хиляди бона — заяви той.

— Луд ли си? Предлагам ти седем по сто — възрази другият.