Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 168

Обикновено парите се дават за срок от шест седмици, по този начин в деня на изтичане на срока на заема за всеки сто долара заемодателят трябва да получи двеста и двайсет, което прави годишна лихва от повече от 1000 на сто. „Банката“ се подсигуряваше, като изискваше от своя клиент при отпущане на заема чек за цялата дължима сума, разбира се, заедно с лихвата. По-нататък става възможно неизправният длъжник да бъде преследван съвсем законно за издаване на чек без покритие, което в САЩ означава неминуемо осъждане на дълъг срок затвор, но длъжникът, отклоняващ се от плащане, обикновено бива посетен от мускулест „инкасатор“, който като предупреждение му чупи един или два крайника с палка за бейзбол, съобщава за двойно увеличение на лихвата и оповестява за нов къс и окончателен срок. Ако и в този срок нещастникът се окаже неплатежоспособен или, не дай боже, направи опит да се оплаче на полицията, за назидание го изтезават до смърт и той изчезва безследно.

Тази практика не обезкуражава заемоискателите, които не бяха в състояние да получат, заем по легален път, и те бързаха към незаконните лихварски кантори на бандата от Бронсвил, а нейните седмични доходи възлизаха на десетки хиляди долара. Релис разшири своята дейност със сводничество и препродажба на крадени коли за безчет престъпници, които ги използваха при своите престъпления. Най-добрите му специалисти бяха Блу Джоу Магун и най-вече един пропаднал студент със замечтани очи на име Шолем Бърстейн. Само той беше задигнал стотици и бе заловен един-единствен път.

Окръжният прокурор на Бруклин и неговият заместник нямаха представа и за една десета от всичко това. До този момент им се беше отдало да спипат и окошарят отделни членове на бандите от Бронсвил и Оушън Хил единствено за скитничество. Ето защо те облещени се вцепениха, когато сутринта на 25 януари 1940 г. Хари Рудолф, изваден от затвора в Рикерс Айслънд, с дълбока убеденост и за да обоснове решението си да изпее всичко, заяви:

— Аз ненавиждам бандата от Бронсвил… — И на един дъх Шегаджията все по-разпалено добави:

— Тези мръсни плъхове очистиха моя приятел Ред Холперт. Аз съм готов да свидетелствувам под клетва.

О’Дуайър и Туркъс онемяха.

Ставаше дума за убийство от преди шест години. Документите от дълго време бяха класирани „към дело“ и сега се наложи полицията да ги изрови от архивите, за да се убедят следователите, че тази история не е изцяло измислена от този хитър митоман Рудолф. Но не! На 25 ноември 1933 г. младият деветнадесет-годишен хулиган Ред Холперт наистина беше намерен в едно запустяло място, цял надупчен от куршуми. Полицията не можа да се добере до никаква следа, за която да се хване, нито до каквото и да било свидетелско показание.

— Не е вярно! Тя можеше да го получи! — изкрещя Рудолф, все по-разпалено. — Аз бях там! Ред беше прибран на излизане от къщи от тази измет на Бронсвил: Ейб Релис, Бъкси Голдстейн и Дъки Мейфтор, които го заведоха на „разходка“. (Това е възможно най-класическият метод, използван от престъпниците, да се освободят от несигурен приятел, прекалено бъбрив съучастник или прекалено лаком съдружник. След като се приспи вниманието му с обилна вечеря с много пиене и украсена с хубави момичета, предлага се на жертвата посещение в някой изолиран в предградията публичен дом или разходка на чист въздух с кола извън града за подобряване на храносмилането. Пътува се с крадена кола или най-често с колата на осъдения. Той кара, до него сяда най-веселият бандит, който с шегите си трябва да отклонява вниманието на жертвата. Палачите сядат отзад. Когато пристигнат на изолирано място и по правило под предлог, че трябва да източат от подутия си мехур изпитото вино, накарват шофьора да спре. За него разходката за подобряване на храносмилането завършва трагично. Тази техника беше измислена през 1927 г. в Чикаго от Химнер Уейс, шеф-палач на бандата на О’Бенион Моран, съперник на Капоне. Първата известна жертва на тези разходки без връщане стана някой си Стив Виснески, които беше свил камионите с бира, принадлежащи на бандата.)