Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 450

— Като те гледам такъв, приличаш на исихаст — съжали го ученият готвач Юрайда. — Привържениците на тая секта също по цели дни гледали пъпа си, докато в края на краищата започвали да забелязват нимбус около него. Тогава те смятали, че са постигнали третата степен на съвършенството.

Юрайда бръкна във фурната и извади оттам една кървавица.

— На, лапай, Балоун — любезно му каза той, — налапай се, дано пукнеш, дано се задавиш, ненаситнико.

Балоун се просълзи.

— У дома, когато заколехме свиня — плачливо изтъкна той, като консумираше малката кървавица, — аз най-напред изяждах цяла чиния кайма за кървавици, цялата зурла, сърцето, едното ухо, парче дроб, един бъбрек, парче кълка, езика, че след това…

И с тих глас, сякаш разказваше приказка, той добави:

— Че след това идваха наред кървавиците, шест, десет парчета, едните с булгур, другите с галета, просто не знаеш кои да наченеш, дали тези с булгура, или тези с галетата. Всичко ти се топи на езика, всичко благоухае — а човек лапа ли, лапа.

— Мисля си аз понякога — продължи да нарежда Балоун, — че куршумът ще ме пощади и само гладът ще ме вкара в гроба, никога вече в своя живот няма да видя такива тави, пълни с кайма за кървавица, каквито имахме у дома. Пачата, виж, не я обичах толкова, защото е една такава друслива и не засища, но жената умираше за пача, аз пък не ѝ давах дори и парченце от ушенце, защото исках да излапам всичко сам — такъв апетит имах. Не го ценях аз този живот, тая сладост, това благоденствие. Веднъж заклах свинята и я изядох, а пък излъгах тъста си, който живееше в малката стаичка, че не съм я заклал, досвидя ми да пратя на бедния старец макар и малко месце — след това той ми предрече, че някой ден ще пукна от глад.

— И ето пророчеството му се сбъдва, брат — каза Швейк, от устата на когото днес излизаха само рими.

Готвачът Юрайда се беше освободил вече от внезапния пристъп на състрадание към Балоун, тъй като Балоун някак много бързо се усука около печката, извади от джоба си парче хляб и се опита да го натопи цялото в соса, който заобикаляше от всички страни голямата маса свинско печено в широката тава.

Юрайда го удари през ръката, така че парчето хляб цопна в соса, също както когато плувец скача от трамплин в басейна.

Без да му даде възможност да извади това лакомство от тавата, Юрайда хвана Балоун и го изблъска навън.

Покрусеният Балоун можа да види през прозореца как Юрайда извади с вилица парчето хляб, станало кафяво от попития сос, и го подаде на Швейк, като прибави към него и парче месо, което отряза от горния край на печеното, със следните думи:

— Яжте, мой скромни приятелю!

— Света Богородице! — изохка Балоун зад прозореца. — Отиде, та се не видя хлебецът ми.

Той разклати дългите си ръце и тръгна да търси нещо за ядене из селото.

Като ядеше благородния дар на Юрайда, Швейк проговори с пълна уста:

— Така се радвам, че отново съм между свои. Много щеше да ми е мъчно, ако не можех и занапред да оказвам на ротата ценните си услуги.

Той отри потеклите по брадата си капки сос и мазнина и довърши: