Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 451

— Не знам, не знам какво щяхте да правите без мене, ако бяха ме задържали там някъде, а войната беше продължила няколко години.

Фелдфебелът Ванек попита заинтригуван:

— Как мислите, Швейк, колко време ще продължи войната?

— Петнайсет години — отговори Швейк. — Това е напълно естествено. Нали знаете, че на времето имало една трийсетгодишна война, сега ние сме двойно по-умни оттогава, значи 30: 2 = 15.

— Свръзката на вашия капитан чул — намеси се в разговора Юрайда, — че щом окупираме цяла Галиция, ще спрем, нямало да ходим по-нататък. Тогава русите щели да почнат да молят за мир.

— В такъв случай какъв смисъл има да се воюва? — подчерта Швейк. — Ако ще е война, да е война. Аз заявявам най-категорично, че няма да заговоря за мир, преди да влезем в Москва и Петроград. На какво прилича тая работа? Световна война, а пък ние ще си връткаме задниците само около границата. Вземете шведите през време на Трийсетгодишната война. Откъде дойдоха — от другия край на света, — а стигнаха чак до Немски брод и Липница, където направиха такива поразии, че и до ден днешен в кръчмите по тоя край след полунощ се говори шведски, така че никой никого не разбира. Или да вземем прусите например, и те не бяха дошли някъде от комшулука, а в Липница останаха за спомен сума прусаци. И стигнаха чак до Едоухов и до Америка и оттам се върнаха обратно.

— Впрочем — каза Юрайда, който днес се беше съвсем побъркал от свинския банкет — всички хора са произлезли от шараните. Да вземем, приятели, еволюционната теория на Дарвин…

По-нататъшните му разсъждения бяха прекъснати от влизането на школника Марек.

— Спасявай се, както знаеш — извика Марек; — поручик Дуб пристигна с една кола в щаба на батальона и докара със себе си посрания фелдфебел-школник Биглер.

Просто ужасно — продължи да ги информира Марек, — щом излезе от колата, и веднага се втурна в канцеларията. Нали помните — когато излязох оттук, казах ви, че ще ида да подремна малко. Излегнал съм се, значи, на пейката в канцеларията и тъкмо бях започнал да заспивам, когато той се нахвърли върху мене. Фелдфебел-школникът Биглер изрева: „Мирно!“, подпоручик Дуб ме изправи на крака и започна: „Какво ще кажете, а, хубаво ви изненадах аз в канцеларията при неспазване на задълженията ви! Спи се след тръбата“, а Биглер добави: „Раздел 16, § 9 от устава на вътрешния ред.“ След това подпоручик Дуб удари с юмрук по масата и кресна: „Може би вие в батальона сте искали да се отървете от мене, но недейте си въобразява, че съм получил сътресение на мозъка, черепът ми издържа на всякакви неща.“ През това време фелдфебел-школникът Биглер прелистваше книжата на масата и както се беше задълбочил, изведнъж прочете гласно за себе си: „Заповед по дивизията № 280.“ Подпоручик Дуб сметна, че го подиграва заради последното му изречение, че черепът му издържал на всякакви неща, започна да го упреква в недостойно и нахално държане спрямо по-старшите офицери и сега го е повел насам при капитана, за да се оплаква от него.

След малко те дойдоха в, кухнята, през която трябваше да минат, за да отидат горе, където беше събран целият офицерски състав и където след свинското печено топчестият офицерски кандидат Мали беше запял ария от „Травиата“, като се оригваше от киселото зеле и тлъстия обед.