Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 448

Като видя слисаните лица на капитан Загнер и поручик Лукаш, по които се четеше някакво тихо отчаяние, без да чака въпроси, той извика:

— Разрешете да доложа, искаха да ме застрелят, защото съм изменил на негово величество императора.

— Господи боже мой, какво говорите, Швейк? — отчаяно извика пребледнелият поручик Лукаш.

— Тъй вярно, господин поручик, работата беше такава…

И Швейк подробно започна да разказва какво се беше случило с него.

Гледаха го като втрещени. Той разказваше с всевъзможните му подробности, не забрави да отбележи дори, че на яза, на който го беше сполетяло нещастието, имало много хубави незабравки. След това, когато започна да изброява татарските имена, с които се беше запознал по време на пътешествието си, като например Халимулабалибей, към които той добави и цял ред имена, измислени от него самия, като Валиволаваливей, Малимуламалимей, поручик Лукаш не можа да се сдържи и му направи бележка:

— Ще те ритна, говедо. Продължавай кратко, но ясно.

Ала Швейк продължи и по-нататък с всичката си последователност, докато стигна до процеса, в който искаха да го осъдят по съкратената процедура, и до генерала и майора. Не забрави да спомене, че генералът бил кривоглед с лявото око, а пък майорът имал сини очи.

— Гледа ме с тях и фучи — добави той, римувайки „очи“ с „фучи“.

Командирът на 12-а рота Цимерман хвърли по Швейк канчето, с което пиеше купената от евреина силна ракия.

Швейк продължи съвсем спокойно и разказа как се стигнало след това до духовната му утеха и как майорът спал до заранта в обятията му. После по блестящ начин защити бригадата, където го бяха изпратили, след като батальонът си го беше изискал като изчезнал. И накрая, като представи на капитан Загнер документите, от които се виждаше, че е бил освободен от висшата инстанция на бригадата, без да се хвърля каквото и да било съмнение върху него, добави:

— Позволявам си да доложа, че господин подпоручик Дуб се намира в бригадата със сътресение на мозъка и поръча да поздравя всички. Моля да заповядате да ми платят заплатата и джебните пари.

Капитан Загнер и поручик Лукаш си размениха въпросителни погледи, но в тоя миг вратата се отвори и в стаята внесоха в някакъв чебър димяща супа от свински дреболии.

Това бе началото на удоволствията, които очакваха.

— Слушай какво ще ти кажа, негодник с негодник — рече на Швейк капитан Загнер, който поради предстоящото пиршество беше в приятно настроение, — тебе те спасява само нашият банкет.

— Швейк — добави поручик Лукаш, — ако се случи още нещо, лошо ви се пише, да знаете.

— Тъй вярно, господин поручик, лошо ми се пише — изкозирува Швейк, — когато е на война, човек трябва да знае и познава…

— Изчезвайте! — изрева му капитан Загнер.

Швейк изчезна и отиде долу в кухнята. Там смазаният Балоун се беше върнал вече и молеше да му разрешат да прислужва на поручика си през време на банкета.

Швейк пристигна тъкмо навреме, за да присъствува на полемиката между готвача Юрайда и Балоун.

При това Юрайда си служеше с доста неразбрани изрази.