Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 438

— Чудо голямо — обърна се към него Швейк. — На Боище в един сутерен живееше метачът Махачек. Той се изсекваше на прозореца и го размазваше тъй изкусно, че се получаваше картината как Либуше вещае славата на Прага. За всяка картина получаваше от жена си такава държавна субсидия, че муцуната му отичаше като патладжан, но той не се отказваше и не преставаше да се усъвършенствува. Това беше и единственото му развлечение.

Полякът не му отговори и накрая целият конвой потъна в мълчание, като че ли отиваше на погребение и с дълбок пиетет се беше замислил за покойния.

Така те се приближаваха към щаба на бригадата във Воялич.

През това време в щаба бяха станали някои твърде съществени промени.

С ръководството на щаба на бригадата беше натоварен полковник Гербих. Този господин имаше големи военни заложби, които се бяха разположили в краката му във вид на подагра. Той обаче имаше твърде влиятелни лица в министерството и те бяха причината да не го пенсионират и сега се мотаеше из разните щабове на по-големите военни формации, получаваше заплата, завишена с най-различни военни добавки, и оставаше на едно място, докато в припадък на подагра не извършваше някоя идиотщина. Тогава го преместваха другаде и обикновено това беше нещо като повишение. С офицерите в стола той обикновено не говореше за нищо друго освен за стеклия си палец, които от време на време придобиваше застрашителни размери, така че полковникът беше принуден да носи специална обувка. Най-приятното му развлечение през време на ядене беше да разказва на всички как палецът му се мокри от непрекъснатото потене, така че винаги трябвало да бъде увит в памук, а пък потта му миришела на прокиснала говежда супа.

Затова и всякога, когато го преместваха, всички офицери от частта се разделяха с него с твърде искрена радост. Иначе той беше голям веселяк и се държеше много приятелски с по-низшите офицерски чинове. Разказваше им какви хубави неща е изпил и изял на времето, преди да го хване подаграта.

Когато докараха Швейк в бригадата и по заповед на дежурния офицер го заведоха със съответната преписка при полковник Гербих, при него в канцеларията се намираше подпоручик Дуб.

През няколкото дни, изтекли от похода Санок–Самбор, подпоручик Дуб бе преживял ново приключение. Работата се състоеше в следното. Отвъд Фелдщин 11-а рота срещна един транспорт коне, които караха на драгунския полк в Садова-Вишня.

Подпоручик Дуб — той сам дори не знаеше как се случи това, по всяка вероятност искаше да покаже на поручик Лукаш ездаческото си изкуство — изведнъж се метна на един от конете, който изчезна с него в долината на потока. По-късно там намериха подпоручик Дуб, насаден в едно малко тресавище, така както и най-добрият градинар не би могъл да го насади. След като го измъкнаха с помощта на ласо, подпоручик Дуб не се оплакваше от нищо, само стенеше тихо, като че ли беше на издъхване. Така го докараха в щаба на бригадата, когато минаваха оттук, и го стовариха в малкия лазарет.