Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 436

Той се запъти към телефона, свърза се с караулното и заповяда незабавно да му доведат в жилището на майора арестанта Швейк.

Докато изпълнят заповедта му, генералът безброй пъти с ужасни ругатни изрази съжалението си, че не е заповядал на свой риск веднага да обесят престъпника без всякакво следствие.

Майорът му опонираше и говореше нещо за това, че правото и справедливостта си били подали ръце и изобщо в блестящи периоди държа реч за справедливия съд, за юридическите убийства и изобщо за всичко възможно, което му дойдеше на езика, тъй като след снощното пиянство се чувствуваше страшно махмурлия и имаше нужда да се наприказва.

Когато най-сетне доведоха Швейк, майорът поиска от него да обясни какво се е случило при Фелдщин и как стои всъщност работата с руската униформа.

Швейк обясни както следва и подкрепи разказа си с няколко примера от своята история на човешките мъки и страдания. Когато по-късно майорът го попита защо не е съобщил всичко това пред съда, Швейк отговори, че никой всъщност не го е питал по какъв начин е намерил руската униформа и че всички въпроси са били в следния дух: „Признавате ли, че доброволно и без всякакъв натиск сте облекли противниковата униформа?“ и тъй като това било самата истина, той не могъл да им отговори нищо друго освен: „Разбира се — да — наистина — тъй вярно — безспорно.“ Затова и отхвърлил с огорчение обвинението, което било отправено срещу него в съда, че бил изменил на негово величество императора.

— Тоя човек е пълен идиот — каза генералът на майора. — Да се преоблече на яза на някакво езеро в руска униформа, захвърлена там бог знае от кого, и да позволи да бъде включен в група руски пленници, това може да направи само идиот.

— Разрешете да доложа — обади се Швейк, — аз наистина понякога наблюдавам у себе си малоумие, особено надвечер…

— Трай, говедо — каза му майорът и се обърна към генерала с въпрос, какво следователно ще правят сега с Швейк.

— Да си го бесят в неговата бригада — реши генералът.

Едип час по-късно конвоят водеше Швейк към гарата, за да го съпроводи до щаба на бригадата във Воялич.

В ареста Швейк остави малък спомен за себе си, като с една клечица надраска на стената в три колони списъка за всички супи, сосове и гарнитури, които беше ял някога като цивилен. Това беше своего рода протест, загдето двадесет и четири часа не му бяха дали да сложи нито троха в устата.

Заедно с Швейк за бригадата бе отправено и следното писмо:

„На основание телеграма 469 изпращаме на разпореждане на щаба на бригадата пехотинеца Йозеф Швейк, избягал от 11-а бойна рота.“

Самият конвой, който се състоеше от четирима дути, представляваше смес от различни националности. Тук имаше един поляк, един унгарец, един немец и един чех, който водеше конвоя, имаше чин ефрейтор и страшно се „фукаше“ пред своя сънародник арестант, като искаше да му покаже ужасното си превъзходство. На гарата Швейк изяви желание да му се разреши да пикае, но ефрейторът съвсем грубо му каза, че ще пикае, когато стигнат в бригадата.

— Хубаво — каза Швейк, — но вие трябва да ми дадете това писмено, та като се пукне пикочният ми мехур, да се знае кой е виновен. За това има закон, господин ефрейтор.