Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 435

Преди да пристигне в къщи, той взе решение да направи второто.

В къщи го очакваше малка изненада. Връщаше се тъкмо навреме…

В коридора на жилището му стоеше генерал Финк. Хванал за яката ординареца му, той го ругаеше нечовешки и му ревеше:

— Къде го твоя майор, добитък с добитък? Говори, животно!

Животното обаче не говорете, тъй като лицето му беше започнало да посинява, толкова го беше стиснал генералът за гушата.

Още с влизането си майорът забеляза, че нещастната му свръзка здраво държеше под мишница шинела и сабята му, които беше донесъл очевидно от жилището на генерала.

Тая сцена му се стори твърде забавна, затова той се спря на полуотворената врата и продължи да гледа страданията на верния си ординарец, който се отличаваше с тази ценна черта, че майорът отдавна вече му имаше зъб заради различни безобразия.

За момент генералът пусна посинялата свръзка, за да извади от джоба си една телеграма, с която след това започна да удря свръзката по лицето и устата, като викаше:

— Къде го твоя майор, добитък с добитък, къде го твоя майор-съдия, добитък с добитък, за да му предадеш тая важна служебна телеграма?

— Тук съм — извика от вратата майор Дервота, комуто комбинацията от думите „майор-съдия“ и „телеграма“ припомни отново известни негови задължения.

— Ах — извика генерал Финк, — връщаш ли се?

В тона му имаше толкова язвителност, че майорът се подвоуми какво да отговори и остана нерешително на вратата.

Генералът го покани да влезе с него в стаята и когато седнаха, хвърли на масата измачканата от удрянето на свръзката телеграма и с трагичен глас му каза:

— Чети, това е твое дело!

Докато майорът четеше телеграмата, генералът стана и започна бясно да тича по стаята, като събаряше столове и табуретки и викаше:

— И все пак аз ще го обеся!

Телеграмата имаше следното съдържание:

„Пехотинецът Йозеф Швейк, ординарец на 11-а бойна рота, изчезна на 16-и т. м. през време на прехода Хиров–Фелдщин, когато служебно бе изпратен като настанител. Незабавно да се изпрати в бригадното комендантство във Воялич.“

Майорът дръпна чекмеджето на масата, извади оттам карта и се замисли върху обстоятелството, че Фелдщин се намира на четиридесет километра югоизточно от Пршемишъл, така че тук изникваше ужасната загадка откъде пехотинецът Швейк е взел руската униформа в тия места, отдалечени на сто и петдесет километра от фронта, когато позициите се намират на линията Сокал — Туже — Козлув.

Когато майорът сподели това с генерала и му посочи на картата мястото, на което Швейк преди няколко дни се е загубил според телеграмата, генералът изрева като бик, тъй като разбра, че всичките му надежди за процес по съкратената процедура изчезват яко дим.