Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 31

— Ваша милост, моля ви, за бога — дочу се жалостив глас от кухнята, но Швейк вече привършваше бойната си песен:

Със коли жълтици, файтони с девойки, кой ли пък е имал нашта слава чудна? Хоп, хоп, хоп!

Госпожа Мюлерова изхвръкна през вратата и хукна да търси лекар. Върна се след един час. През това време Швейк беше задрямал.

Така той бе събуден от въздебел господин, който подържа известно време ръката си на челото му, като казваше:

— Не бойте се, аз съм доктор Павек от Винохради… дайте си ръката… термометъра сложета под мишницата… Така… покажете си езика… още… задръжте го… баща ви и майка ви от какво са починали?

И така тъкмо в момента, когато Виена приканяше народите на Австро-Унгария да дават блестящи примери за вярност и преданост, доктор Павек предписа на Швейк бром против патриотичния му ентусиазъм и препоръча на добрия и храбър войник да не мисли за война.

— Останете да лежите в пълен покой, утре аз пак ще дойда.

Като дойде на следния ден, в кухнята той попита госпожа Мюлерова как се чувствува пациентът.

— По-зле е, господин докторе — отговори тя с неподправена скръб. — През нощта, като го хвана ревматизмът, той пя, с извинение, австрийския химн.

На тая нова проява на лоялност от страна на пациента доктор Павек се видя принуден да реагира с увеличена доза бром.

На третия ден госпожа Мюлерова му съобщи, че Швейк е още по-зле.

— Следобед, господин докторе, той ме изпрати да купя карта на бойното поле, а през нощта започна да бълнува, че Австрия щяла да спечели.

— Праховете точно по рецептата ли ги взема?

— Още не ме е пратил, господин докторе, да ги купя.

След като изсипа върху Швейк цяла буря от упреци, доктор Павек си отиде с уверението, че никога вече няма да се занимава с човек, който отказва лечението му с бром.

Останаха още два дни до датата, на която Швейк трябваше да се яви пред комисията.

През това време Швейк извърши необходимите приготовления. Преди всичко той изпрати госпожа Мюлерова да купи една войнишка фуражка, след това я изпрати да вземе назаем количката от сладкаря на ъгъла, с която той някога бе изкарвал на чист въздух хромия си и зъл дядо. После Швейк се сети, че му трябват и патерици. За щастие сладкарят пазеше и патериците като семеен спомен от дядото.

Липсваше само новобранската китка. И тя му бе доставена от госпожа Мюлерова, която видимо измършавя през тия дни. Където и да идеше, тя непрестанно плачеше.

И тъй в онзи паметен ден из пражките улици можеше да се наблюдава следната проява на вълнуващ патриотизъм:

Старата жена тикаше пред себе си количка, в която бе седнал човек с военна шапка с излъскана козирка и размахваше патерици. А на ревера му светеше пъстра новобранска китка.

И тоя човек, като размахваше непрестанно патериците си, викаше из пражките улици:

— Към Белград! Към Белград!

Подир него вървеше тълпа от хора, която непрекъснато растеше. Тя се беше зародила от незначителната групичка, събрала се пред къщата, от която Швейк тръгна на война.

Швейк можа да установи, че полицаите, които стояха на някои кръстовища, му отдаваха чест.