Читать «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война» онлайн - страница 30

Ярослав Хашек

По-късно, когато научи за това трагично събитие, Швейк каза:

— Едно не мога да разбера, как ли ще го сглобят при второто пришествие?

Швейк отива на война

Тъкмо в момента, когато горите по течението на река Раб в Галиция видяха австрийските войски да преминават реката в паническо бягство и когато долу в Сърбия австрийските дивизии една подир друга ядяха пердаха, който отдавна трябваше да получат, австрийското министерство на войната се сети, че и Швейк би могъл да помогне на монархията да излезе от задънения сокак, в който беше попаднала.

Когато на Швейк донесоха повиквателното: подир една седмица да се яви на лекарски преглед на Стрелецкия остров, той тъкмо лежеше на легло, съборен отново от ревматизма си.

В кухнята госпожа Мюлерова му приготвяше кафе.

— Госпожа Мюлерова — зачу тя от стаята тихия глас на Швейк, — госпожа Мюлерова, елате за малко.

Когато прислужницата застана до леглото му, Швейк ѝ каза със същия тих глас:

— Седнете, госпожа Мюлерова.

В гласа му имаше нещо тайнствено и тържествено. Когато госпожа Мюлерова седна, Швейк се изправи в леглото си и рече:

— Аз отивам на война!

— Господи, Богородице — извика госпожа Мюлерова, — какво ще правите там?

— Ще воювам — отговори Швейк със задгробен глас, — Австрия здравата го е загазила. Горе напират към Краков, а долу се натискат към Унгария. Където и да погледнеш, навсякъде ни тупат здравата, затуй ме и викат на война. Нали ви четох вчера във вестника, че скъпата ни родина са я забулили някакви облаци.

— Ама нали не можете да се помръднете?

— Няма значение, госпожа Мюлерова, ще отида на война с количка. Нали знаете сладкаря на ъгъла, той има една такава количка. Преди години той изкарваше с нея сакатия си и зъл дядо на чист въздух. С тая количка, госпожа Мюлерова, вие ще ме откарате на война.

Госпожа Мюлерова заплака:

— Да изтичам ли да извикам лекар, ваша милост?

— Никъде няма да ходите, госпожа Мюлерова. Ако не се гледат краката ми, аз съм напълно годен за пушечно месо, а в тоя час, когато Австрия го е загазила, всеки инвалид трябва да бъде на мястото си. Идете сварете кафето и бъдете спокойна.

И докато госпожа Мюлерова, разплакана и разтреперана, цедеше кафето, храбрият войник Швейк си пееше в леглото:

Генерал Виндишгрец война е захванал с тия от Изтока царски генерали. Хоп, хоп, хоп; война е захванал, така ми извикал: — Помогни ни, боже, и Дева Марийо! Хоп, хоп, хоп!

Под впечатление на страшната бойна песен ужасената госпожа Мюлерова забрави кафето и цялата разтреперана и изумена, се вслуша в песента, която добрият войник Швейк продължаваше да пее в леглото си:

Със Дева Мария и четирите моста издигни, Пимонте, по-яки предмостия. Хоп, хоп, хоп! Били се, що се били, там при Солферино, кръв пролели много, та чак до колене. Хоп, хоп, хоп! Кърви до колене, цели коли кости, боя водила е двайсета дружина. Хоп, хоп, хоп! Двайсета дружина, ти не се оплаквай, подир теб жълтици със коли ми возят. Хоп, хоп, хоп!