Читать «Последната тайна на земята» онлайн - страница 49

— Защо в такъв случай трябваше да ни докарвате тук, след като тунелът вече е изследван?

— Защото все още очакваме първия екип.

— Какво? — попита Бен, като направи крачка напред. — Да не би да искате да кажете, че те са все още там, долу?

— Без радиовръзка нямаше как да проследим движението на екипа. Трябваше да се завърне две седмици след началото на изследванията. Изминаха три седмици, без да получим вест от тях, така че изпратихме спасителна група. Тя откри голяма плетеница от тунели, шахти и пещери. От хората нямаше и следа.

— Защо, по дяволите, не продължихте търсенията? — запита Бен с вече почервеняло лице.

— Без необходимата радиовръзка щяхме да поставим в опасност спасителните групи. Можеше да им се случи същото, което се случи с екипа. Търсенето бе прекратено и екипът бе обявен за изгубен.

— Страхотно! — възкликна Ашли. — Ами ако и нас ни сполети беда? И нас ли ще зарежете?

— Това е недостойно! — добави Бен. — Това е подло спрямо тях. — Блейкли стисна юмруци и присви очи.

— Този екип беше под мое ръководство. Приех изчезването му като лична трагедия. Не можех обаче да позволя да изчезнат други хора. Изгубихме първия екип, защото бяхме превъзбудени и започнахме да действаме без предпазни мерки. Реших да забраня продължаването на спасителните работи, преди да сме се сдобили с подходяща система за връзка. — След това посочи с пръст радиостанцията. — Вече я имаме!

— Съжалявам, но въпреки това ми се струва, че една малка група… — реши да продължи Бен.

— Това беше и мое решение — прекъсна го Майкълсън.

— Защо, по дяволите, поне вие в такъв случай не се опитахте да направите нещо? — обърна се Ашли към майора, застанал до раниците. Той я погледна право в очите.

— В качеството си на командир на частта от морската пехота на тази база трябваше да преценя дали да действам слепешком, или да послушам съвета на доктор Блейкли и да изчакам да се изгради система за радиовръзка. Предпочетох да направя второто.

— Напълно в армейски дух — коментира кисело Бен, върху чието лице бе застинала презрителна усмивка. — Възприемат хората като пионки, които могат да бъдат жертвани. Кого го е било еня дали този екип е бил съставен от живи хора? Спокойно са могли да бъдат похарчени.

Майкълсън присви устни и се отдалечи. Лицето на Бен имаше сърдито изражение. Ашли реши, че то го загрозява.

Тя понечи да тръгне след майора, за да продължи разговора, но докторът я докосна по лакътя, когато тя мина покрай него.

— В първия екип беше братът на майора — прошепна и.

Ашли спря и проследи с поглед как Майкълсън с бързи и нервни движения закопча раницата си. За Хари ли ставаше дума? Тя си спомни как на лицето на майора се бе появила топла усмивка, когато и говори за по-малкия си брат и за страстта му към автомобилите и двигателите. Може би бе редно да му каже нещо…

Бен обаче не бе прекратил тирадата си в посока към Майкълсън.

— Много другарско отношение, няма що! Оставили сте тези хора да изгният. На ваше място…

— Престани! Остави го на мира! — каза Ашли на Бен. Проследи с поглед как Майкълсън взе раницата си и се отдалечи. После се обърна към Блейкли. — Какво ще правим сега?