Читать «Последната тайна на земята» онлайн - страница 48

Джеймс Ролинс

— Като при сърфинг, само че сухопътен — вметна Бен.

— Всъщност да, това сравнение е уместно. След като човек достигне основата на ската, може да прибере шейната, да я сгъне и да я закачи на раницата си. Всички шейни са направени по мярка. На всяка е изписано името на ползвателя. Освен това са с различни цветове, за да могат по-лесно да се различават.

Ашли няколко пъти разгъна и сгъна шейната. Бе наистина с опростена конструкция и много лека. Очевидно спускането по тези тунели е било предшествано от сериозна подготовка.

— Доктор Блейкли, какъв е произходът на тези тунели? — попита Линда. — През тях да не е изтичала лава?

— И да, и не — отвърна Блейкли. — Вярно е, че този район е препълнен с тунели, през които е изтичала лава. Някои имат диаметъра на юмрук, а при други той е колкото човешки ръст. Работата е там, че тунелите, през които е преминавала лава, като например повечето от останалите тунели тук, са с неправилна форма и грапава повърхност. Тунелите с този диаметър обаче са изключения. Те са еднакви по размери и са с изключително добре полирана повърхност. Кой и защо ги е полирал? — Блейкли повдигна рамене. — И това е една от загадките, които ви предстои да изясните.

— Какво сте успели да изследвате досега? — попита Ашли. — Очевидно много други скатове вече са били проучени.

— Тунелите се простират от тази централна пещера, подобно на спиците на колело. Някои от тях завършват със стена. Повечето обаче са свързани с други междинни пещери, разположени на все по-голямо разстояние от повърхността. Сеизмичните изследвания ни навеждат към извода, че тази система се простира поне на няколкостотин километра.

— Но вие не сте отишли надалеч, така ли? — попита удивено Ашли. — Та вие сте тук от месеци!

В отговор Блейкли просто я погледна в очите в продължение на няколко секунди и после свали очилата си. Почеса се по основата на носа. Останалите, впечатлени от мълчанието, се извърнаха към тях.

Бен остави на пода една от шейните, която разглеждаше, и се премести до Ашли.

Майкълсън направи крачка напред и се обърна към Блейкли.

— Обяснете им, докторе — каза. — Редно е да са в течение.

— Тъкмо смятах да ги информирам по този въпрос — отвърна Блейкли, като направи знак с ръка по посока на майора.

Ашли усети как сърцето и се свива.

— Професор Картър, не се гордея с това, което ще ви съобщя — започна Блейкли. — Работата е там, че досегашното ми мълчание бе обусловено от обстоятелствата. Редица неща трябваше да бъдат държани в тайна.

— Нема лабаво — вметна Бен. Ашли с поглед му даде знак да замълчи и след това погледна още по-сурово Блейкли.

— Продължете. За каква тайна става дума?

— Поискахте да разберете какво сме изследвали отвъд тази пещера. Не сте първият екип, който ще премине по този път. Преди малко повече от четири месеца в този тунел влезе екип от пет учени и един морски пехотинец.