Читать «Последната тайна на земята» онлайн - страница 45

Ашли се усмихна.

— Хора като теб — прошепна той.

— Благодаря ти, Бен — отвърна тя.

После заобиколиха една сглобяема къща и се оказаха пред тъмен разлом. Над него имаше осветен мост. Веднага щом се показаха, на светлина, чуха гласа на часовоя.

— Не мърдайте.

Пушката, насочена към тях, придаваше убедителност на думите му.

— Достъпът до този район е ограничен — каза часовоят.

— Боже мой — прошепна Бен, когато към тях се доближи още един часовой, — а казаха, че това място било романтично.

Часовоят разгледа пропуските им с безизразно лице. После даде знак с ръка на часовоя от другата страна на моста.

— Документите ви са редовни. Извинявам се за безпокойството, обаче мерките за сигурност са засилени.

— Защо? — попита тя.

— Съжалявам, госпожо, но тази информация е поверителна — отвърна часовоят. После се извърна и се запъти към моста.

— Ти какво мислиш за това? — Ашли се обърна към Бен.

— Кой може да разбере военните? — Той повдигна рамене. — Всички са шутове.

— Знам. С удоволствие бих ги блъснала всички в проклетата пропаст.

— Видя ли, че между нас има нещо общо? — каза Бен.

Извърна се на петите си, досущ като военен, и я поведе обратно към спалното помещение. Отново и предложи ръката си. Този път тя не я отблъсна.

Блейкли се отдръпна от клавиатурата и се протегна. Погледна часовника на стената. Бяха изминали няколко минути след полунощ. Времето напредваше. След девет часа екипът щеше да се отправи на път.

— Най-сетне имаме зелена светлина — чу глас зад гърба си.

Блейкли се обърна към лейтенант Брайън Флатери, началник на свързочната служба.

— Знаех си, че тези нови схеми ще свършат работа. С тази комуникационна мрежа ще можем да контактуваме с екипа където и да се намира на планетата.

— Това е много хубаво — съгласи се Флатери. — Обаче…

— Не се оплаквай. Този път всичко ще е различно.

— Така и не открихме тялото на Уомбли — каза Флатери с поглед, забит в пода. — Открихме само едно кърваво петно…

— Знам, знам.

— Не знаем все още нищо за съдбата на първия екип. А оттогава изминаха четири месеца. Ами изчезването на часовоя, който беше на пост пред моста?

Блейкли го прекъсна, като повдигна ръка. Известно му бе, че в лагера се носят много слухове.

— Този път сме се подготвили. Ще поддържаме постоянна връзка.

— Не е ли редно тази група да бъде предупредена за рисковете?

— Майор Майкълсън и двамата му подчинени са в течение на всичко — каза Блейкли. — Според мен това е достатъчно. Ще съобщя на останалата част от екипа някои подробности, но не е необходимо да научат всичко. Този път вече сме наясно с рисковете. Освен това разполагаме и с необходимото въоръжение.

— В последното не можем да бъдем сигурни. Блейкли присви очи и се взря в ивицата от зелени светлинки върху комуникационния пулт. Една от тях примигваше. Той я почука и мигането секна.

— Сега няма за какво да се тревожим.

КНИГА ТРЕТА

СКАТОВЕ И СТЪЛБИ

Глава 10

Раницата бе тежка и презрамките и, макар и подплатени, се впиха в раменете на Ашли. Тя я свали и остави до краката си. Пак си оставаше тежка, но можеше да се носи. Видя, че Линда се мръщи, докато се опитва да намести раницата си върху раменете. Ашли отиде до нея и повдигна раницата по-високо върху гърба и.