Читать «Последната тайна на земята» онлайн - страница 22

Блейкли повдигна рамене.

— Отпуснали са ни десет милиона долара за почистване. Ще стане по-красиво.

— Надявам се да е така — отвърна Линда.

Камионът ги остави до циментена сграда. Ашли се загърна по-плътно в анорака си. Вятърът изгаряше бузите и като горещ камшик. Кожата и можеше да замръзне за броени минути, ако не бе защитена. Съекипниците и бързо се устремиха към входа. Тя поиска да се увери, че Джейсън е пред нея. Никак не и се искаше да се загуби някъде.

Топлина. Отвътре сградата бе затоплена, но въздухът бе влажен и лепкав. Усещаше се силна воня на кисела пот. Присви нос и видя, че по коридора бяха закачени много разноцветни анораци.

Блейкли им каза да се съблекат тук.

— Никой няма да ви открадне анораците. Тук за кражбата на анорак бесят.

Ашли помогна на Джейсън да съблече анорака си и го закачи до своя.

— Тук ще останем само за обяд, а после ще продължим направо към базата Алфа — продължи Блейкли. — Столовата се намира в края на този коридор. Нахранете се и си отдъхнете. Ще се срещнем тук след два часа. Непосредствено до столовата има стая за отдих с маси за пинг-понг и билярд. Починете си.

— Вие няма ли да дойдете с нас? — попита Ашли.

— Не. Трябва да се срещна с командира на базата, за да уточня няколко последни подробности.

След като Блейкли ги напусна, останалите отидоха в столовата. Неколцина моряци ги погледнаха с интерес. Един млад мъж задържа поглед върху Ашли повече време, отколкото и бе приятно, и се наложи тя да го изгледа строго. Като цяло обаче моряците не бяха особено впечатлени от новодошлите. Ашли реши, че след като Мак Мърдо бе база на Националната фондация за научни изследвания, моряците бяха привикнали към постоянен приток на нови лица.

Ашли постави на подноса си две ябълки, дебел сандвич с месо и кутия мляко. Джейсън се бе опитал да зареди своя поднос с пудинги и сладкиши, но тя го накара да ги върне на мястото им.

— Първо ще обядваш, а чак след това ще можеш да хапнеш шоколадов пудинг или един сладкиш.

Джейсън се дотътри до масата с най-малкия сандвич, който можа да открие, без да откъсва поглед от щанда със сладкишите.

На тяхната маса седна Бен. Майор Майкълсън, Халид и Линда заеха съседната маса.

— Почти стигнахме — прошепна Бен на ухото и, докато сядаха. — Намираме се пред прага на един нов свят. Как е самочувствието ви, капитане?

Дали от думите му, или от дъха му, но я полазиха тръпки.

— Чувствам се добре — отвърна. — Все пак малко съм напрегната. Изгарям от нетърпение да погледна пещерите.

— И аз — каза той с широка усмивка и протегна към, нея трепереща ръка. — Ето, ръцете ми треперят, преди да се заема за работа.

Тя не можа да разбере дали той не се шегува.

— Да си толкова близо до целта винаги действа на нервите… — отбеляза тя.

— Знам как се чувствате — кимна Бен с разбиране. От две десетилетия ходя по пещерите. Това за мен е първата възможност да натрупам плячка в една нова система.

— Да натрупаш плячка? Какво означава това?

— Аз знам, мамо — каза унило седналият до нея Джейсън. Говореше с пълна уста. — Това е израз на пещерняците. Означава да си първият, който открива нещо ново.