Читать «Последната тайна на земята» онлайн - страница 12
Джеймс Ролинс
— Може ли да ви предложа още едно? — попита Бен, като наблегна на австралийския си акцент. Той винаги привличаше вниманието на дамите.
Тя повдигна лявата си вежда.
— Без пари са. Плаща фирмата. Усмивката му стана още по-сваляческа.
— В такъв случай да ви предложа две.
Тя просто го изгледа със зелените си очи. Подаде и ръка.
— Аз съм Бен Бръст. От Сидни.
— Разбрах го по произношението ви — поясни тя без следа от усмивка. — Само дето този провлечен селски говор ми напомня повече за Западна Австралия, отколкото за Нов Южен Уелс.
— Ами аз всъщност израснах в овцефермата на татко Перт, в Западна Австралия. Повечето хора обаче не могат да различат Сидни от…
— Така и си помислих — прекъсна го тя. Взе чашата си и даде да се разбере, че ще го напуска. — Заседанието скоро ще започне.
Той реши да направи един последен опит.
— А вие сте…!
— Ашли Картър — произнесе тя и премина покрай него.
Бен проследи с поглед вървежа и. Походката и определено не бе професорска. Той погълна остатъка от бирата си, докато се наслаждаваше на отдалечаването и.
Глава 3
Буенос Айрес, Аржентина
Ашли отиде до младия испанец, който трябваше да провери нейната самоличност. Той кимна и отвори вратата. В помещението имаше около петдесет места, от които само една четвърт бяха заети. Един разпоредител я отведе до запазено за нея място на първия ред и сетне изчезна. Като потрепера от студ, облечена в тънка пола и сако, изрази съжаление, че не бяха повишили температурата.
След като седна, мислите и се устремиха към събитията от миналите седмици. Тревогите и отново изплуваха на повърхността. Най-вече една.
Джейсън.
Не и бе приятно, че бе оставила сина си сам в хотелската стая. Този следобед се бе държал спокойно, без да показва обичайната си напористост. Ръцете и неволно стиснаха чантичката.
А и тази мисия. Бе получила единствено писмо с два самолетни билета и инструкции да побърза. „Всичко е уредено“, бе написано в писмото. Други подробности не се съобщаваха.
На креслото до нея се отпусна един мъж.
— Ха здрасти.
Тя го погледна. Отново австралиецът. Дявол да го вземе. Не можеше ли да се порадва поне на минута спокойствие? Пустинните каньони на Ню Мексико никога не бяха и домилявали толкова.
— Позволете ми да направя още един опит. — Мъжът отново подаде ръка. — Аз съм Бенджамин Бръст.
Тъй като не искаше да го обиди, този път пое ръката му. А сега изчезвай — каза си наум.
Той се усмихна. Бели зъби на фона на загоряло лице, високи скули и бръчици, предизвикани от слънчевите лъчи в краищата на очите. Пълни устни.
— Та какво знаете за цялата тази история? — попита той.
С повдигане на рамене Ашли даде да се разбере, че не желае да води разговор, и се извърна в обратната посока.
— Много тайнствена ми се вижда тази история — промърмори Бен. Тя кимна в знак на, съгласие.
— Навярно скоро ще научим нещо повече.
Той замълча. При все това тя не престана да усеща присъствието му. Одеколон с наситено ухание на мускус. Равномерно и дълбоко дишане.