Читать «Селестинското пророчество» онлайн - страница 8

Влязохме и се обадихме на полицията. Когато пристигнаха, информирахме ги за станалото. Те преглеждаха всяка кола в продължение на двайсетина минути, след което казаха, че нямат повече време. Наистина, съгласиха се да направят проверка на всички пътници от самолета на Чарлин.

Когато полицаите си тръгнаха, ние с Чарлин отново застанахме край фонтана.

— За какво говорехме, преди да зърна онзи човек? — попита тя.

— Говорехме за нас — отвърнах аз. — Чарлин, защо реши да ми кажеш за всичко това?

Тя озадачено ме изгледа.

— Когато бях в Перу и онзи свещеник ми разказваше за Ръкописа, мисълта за тебе непрекъснато ми се въртеше в главата.

— О, наистина ли?

— В началото не обърнах внимание на това — продължи тя, — но когато се върнах във Вирджиния, всеки път щом помислех за Ръкописа, се сещах и за тебе. Няколко пъти се канех да ти се обадя, но все нещо ме отклоняваше. После ми възложиха работа в Маями, където отивам сега. Щом кацнахме, веднага потърсих в тефтерчето си твоя номер. Телефонният ми автомат информира, че могат да те търсят край езерото само в краен случай, но аз все пак реших, че няма да е зле да ти се обадя.

Просто не знаех какво да мисля. Погледнах я и казах най-сетне:

— Да, разбира се. Толкова се радвам, че се обади.

Чарлин си погледна часовника.

— Закъснявам. Трябва да се връщам на летището.

— Ще те закарам — казах аз.

Спряхме пред главния вход и се отправихме към мястото за оставяне на багажа. Оглеждах се внимателно за нещо необичайно. Когато пристигнахме, самолетът вече се готвеше за отлитане и един от полицаите, с които се бяхме срещнали, правеше проверка на пътниците. Приближихме и той ни обясни, че е проверил всички, които се качват, но никой не отговарял на описанието на крадеца.

Благодарихме му и когато си отиде, Чарлин се обърна към мене и ми се усмихна.

— Трябва да тръгвам — каза тя и протегна ръце да ме прегърне. — Ето ти телефонните ми номера. И нека този път да поддържаме връзка.

— Чуй ме — казах аз, — искам да внимаваш и ако забележиш нещо необичайно, да се обадиш на полицията!

— Не се тревожи за мен — отвърна тя. — Всичко ще бъде наред.

Ние се погледнахме в очите, сякаш да си кажем много неща.

— Какво смяташ да правиш с този Ръкопис? — попитах аз.

— Не зная. Ще следя всяка информация, свързана с него.

— Ами ако бъде забранено да се разпространява информация?

Тя отново ме стрелна с обичайната си широка усмивка.

— Знаех си аз, че няма да останеш безразличен към този Ръкопис. Такава идея не може да не ти хареса. Ами ти какво смяташ да правиш?

Свих рамене.

— Вероятно ще се опитам да узная повече.

— Прекрасно. Кажи ми, ако разбереш нещо.

Ние отново се сбогувахме и тя се отдалечи. Видях я как се обърна и ми махна с ръка, след което изчезна в коридора. Върнах се при моя джип и потеглих обратно към езерото. Спрях само на едно място да налея бензин.

Щом пристигнах, излязох на закритата веранда и се отпуснах в един люлеещ се стол. Песни на щурци и квакане на жаби изпълваха нощта. Някъде в далечината долиташе печалния глас на козодой. Отвъд езерото луната се бе снижила на запад и хвърляше надипленото си отражение върху водната повърхност.