Читать «Селестинското пророчество» онлайн - страница 155

Почувствах се така, сякаш над мен се упражняваше насилие и станах резервиран. Облегнах се на пейката и се загледах встрани, което накара отец Карл да се разсмее. Тогава, точно в този момент и двамата усетихме, че няколко служители от посолството ни наблюдават от един прозорец.

— Слушай — каза бързо отец Карл. — Отсега нататък откровенията трябва да бъдат споделяни с хората. Всеки човек, щом веднъж добие познание и се увери, че информацията е истинна, трябва да предаде познанието на всеки, който е готов за него. Свързването с енергията е нещо, към което хората трябва да бъдат открехнати, да говорят за него и да го очакват, в противен случай цялата човешка раса може да се върне назад към старата претенция да се търси смисъла на живота в това човек да упражнява власт над другите и да експлоатира планетата. Ако се върнем към подобни занимания, тогава няма да можем да оцелеем. Всеки от нас трябва да направи всичко, което може, за да извади това послание на бял свят.

Забелязах, че двамата служители бяха излезли вън от сградата и се бяха отправили към нас.

— И още нещо — тихо каза отец Карл.

— Какво? — попитах аз.

— Отец Санчес ми каза, че Джулия е споменала нещо за Десето откровение. Още не е открито и никой не знае къде би могло да се намира.

Служителите бяха досами нас.

— Все ми се струва, че ще те освободят — продължи отец Карл. — Може да се окажеш единственият, който да го потърси.

Мъжете внезапно прекъснаха разговора ни и ме поведоха към сградата. Отец Карл се усмихна, махна ми с ръка и каза още нещо, но аз не можех напълно да му обърна внимание. Веднага щом отец Карл спомена за Десето откровение, бях погълнат от мисълта за Чарлин. Защо ли се замислих за нея? Как ли беше свързана тя с Десетото откровение?

Двамата мъже настояха да прибера малкото си вещи, които ми бяха останали и да ги последвам до входа на Посолството в една държавна кола. Оттам ме закараха направо на аерогарата сред тълпа пътници, където един от тях ми се усмихна едва и ме погледна зад тъмните си очила.

Усмивката му изчезна, когато ми връчи паспорта и билет за полет до Съединените щати … и ми каза със силен перуански акцент никога, ама никога да не се връщам.

Информация за текста

James Redfield

The Celestine Prophecy, 1993

Източник: http://izvorite.com

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2768]

Последна редакция: 2007-04-13 07:28:55