Читать «Селестинското пророчество» онлайн - страница 6

— Той каза ли колко са тези откровения?

— Не, но спомена за Второто откровение. Според него то дава възможност за една по-правилно тълкуване на събитията от новата история, което изяснява настъпващата промяна.

— Спря ли се по-подробно на това?

— Нямаше време. Имал някаква работа. Уговорихме се да се видим в дома му днес следобед, но не го намерих там. Три часа го чаках, но не дойде. Тай че ми се наложи да тръгвам, за да си хвана самолета за дома.

— Значи не сте говорили повече.

— Не. Не съм го виждала оттогава.

— А и правителството е отрекло съществуването на такъв Ръкопис?

— Да.

— А кога стана всичко това?

— Преди около месец и половина.

Няколко минути се хранихме мълчаливо. Накрая Чарлин вдигна очи и попита:

— И така, какво мислиш?

— Не зная — казах аз.

Донякъде приемах скептично идеята, че хората подлежат на промяна. Но в същото време ме привличаше мисълта, че Ръкопис с подобно съдържание би могъл наистина да съществува.

— Поне някакво копие не ти ли показа? — попитах аз.

— Не. Разполагам само с бележките си.

Замълчахме отново.

— Разбираш ли — наруши мълчанието тя. — Наистина мисля, че тези идеи ще ти се сторят интересни.

Погледнах я.

— Имам нужда от доказателство за верността на този Ръкопис.

Тя отново широко се усмихна.

— Какво има? — попитах я.

— Точно същото казах и аз.

— На кого, на свещеника ли?

— Да.

— А той какво ти отвърна?

— Каза, че доказетелството е самият опит.

— И какво има предвид?

— Че Ръкописът се потвърждава от опита. Ако честно анализираме живота и преживяванията си до този исторически момент, ще установим, че идеите на Ръкописа са верни, че звучат провдоподобно.

След като се подвоуми, тя попита:

— А ти как ги намираш?

Замислих се. Дали имаше нещо вярно във всичко това? Дали всички изпитваха това неудовлетворение, което чувствах аз, и дали то бе предизвикано от усещането през последните тридесет години, че в този живот има нещо, което не познаваме, което не се съдържа в опита?

— Не мога да кажа със сигурност. Нужно ми е време да помисля.

Излязох в градинката зад ресторанта и застанах зад една кедрова пейка с лице към фонтана. От дясната ми страна се виждаха примигащите светлини на летището и се чуваше шума на самолет, готвещ се за отлитане.

— Какви красиви цветя — обади се Чарлин зад мене. Аз се обърнах и я видях да приближава по алеята, загледана с възхита в лехите петунии и бегонии, които обграждаха редицата от пейки. Тя застана до мен и ме накара да я прегърна. В мен нахлуха спомени. Преди години, когато и двамата живеехме в Чарлотсвил, щата Вирджиния, редовно прекарвахме вечерите си заедно в разговори. Повечето от разговорите ни се въртяха около разни научни теории и психология. И двамата се чувствахме очаровани от тези разговори и един от друг. Поразителното беше, че въпреки това отношенията ни си оставаха платонични.