Читать «Малкият облак» онлайн - страница 6

Барманът донесе питиетата. Малкият Чандлър подаде едната на приятеля си и взе смело другата.

— Кой знае? — каза той. — Може пък, като се срещнем другата година, аз да пожелая щастлив живот на Господин и Госпожа Галахър.

Галахър му намигна над чашата. Като отпи, млясна преценяващо, остави чашата си и каза:

— Не се страхувам от това, момчето ми. Походил съм доста, видял съм живот и свят и вече мога да си сложа главата в торбата, ако въобще стане.

— Някой ден и това ще се случи. — каза топло Малкият Чандлър.

Игнатиус Галахър махна вратовръзката си и отправи сините си очи към лицето му:

— Мислиш ли?

— Да, ще си сложиш главата в торбата, като всеки един, като намериш момичето. — каза Малкият Чандлър.

Леко увеличи тона си и усети, че се издава, но въпреки че лицето му се покри с червенина отстоя на погледа на приятеля си. Игнатиус Галахър го гледа няколко минути и после каза:

— Ако въобще някога се появи, мога да се обзаложа на долар с теб, че няма да се разтакавам и да се занасям по нея. Ще се оженя за пари. Тя трябва да има голяма сметка в банката, иначе да не ме чака.

Малкият Чандлър поклати глава.

— Знаеш ли как живеят истинските мъже. — каза буйно Игнатиус Галахад. — Въобще, имаш ли представа за какво става дума? Ако кажа само една думичка, утре ще имам и жена и пари в брой. Не вярваш? Е, аз го знам! Има стотици, какво казах, хиляди богати германки и еврейки, тъпкани с пари, които ще бъдат щастливи да… Изчакай малко, момчето ми. Виж, трябва да си изиграя добре картите… Когато правя нещо, то е бизнес, казвам ти! Само почакай!

Допи си уискито и се засмя високо. После погледна замислено към него и каза с по-топъл глас.

— Но аз не бързам! Мога да почакат! Не се виждам само с една жена!

После направи жест с уста, като че ли опитва нещо и направи иронична гримаса.

— Май е вкиснало, мисля!

Малкият Чандлър седеше в стаята зад хола и държеше детето в ръцете си. Те нямаха прислужница, за да спестят малко пари. Моника, по-малката сестра на Ан идваше да помага по час и нещо сутрин и вечер. Беше си отишла отдавна. Беше девет без четвърт. Малкият Чандлър беше закъснял за чая, а и беше забравил да донесе на Ан пакетчето кафе от Били. Разбира се, беше ядосана и му даваше кратки отговори. Каза, че можела да изкара и без чай, но трябвало малко преди да затворят магазина да ходи заради него за чай и захар. Сложи детето в ръцете му и каза:

— Не го буди!

Малката лампа с белия китайски абажур стоеше на масата и хвърляше светлина към една снимка, в рамка. Беше снимката на Ан. Малкият Чандлър гледаше към нея, спря се на малките тънки стиснати устни. Носеше светлосиня блузка, която й беше подарил една събота. Струваше само 10 лири и 11 пенса, но колко много нерви му струваше. Какво преживя онзи ден, чакайки да се поизпразни магазина, там в ъгъла, опитвайки се да изглежда максимално спокоен пред всичките онези момичета, пред купчината дамски блузи, забрави да плати на магазинерката, после го извикаха на вратата и накрая, криейки избилата червенина по бузите си, излезе от магазина с пакета, като че ли беше някаква ценна вещ. Подари блузата на Ан, тя го целуна, каза, че е хубава и стилна, но когато чу цената, я захвърли на масата и каза, че си било истинска кражба да искаш толкова пари за една блуза. Първо искаше да я върне, но когато я пробва беше направо запленена от нея, особено от ръкавите, целуна го и каза, че било много мило, че мислел за нея.