Читать «Малкият облак» онлайн - страница 5

— А, да! — каза Игнатиус Галахър. — да, ние сме в стария консервативен Дъблин, където никой нищо не знае за тези неща.

— Колко ли тъпо ти се струва тук, след всички онези места, които си посетил!

— О, за мен е почивка, идването тук. И въпреки всичко е древна страна, казват… Не може да не усетиш определено чувство към нея. Хоган ми каза, че си опитал вкуса на… семейния живот. Преди две години, нали?

Малкият Чандлър се изчерви и се засмя.

— Да, ожених се миналия май.

— Надявам се, че не е прекалено късно да ти честитя. Не знаех адреса ти иначе щях да го направя доста по-рано.

Протегна ръка, с Малкият Чандлър я пое.

— Ами, Томи, пожелавам ти, пожелавам ви цялото щастие в живота, скъпи приятелю, тонове пари и дано никога не умреш, освен ако не те застрелям. И това са пожелания от истински приятел, от стар приятел. Знаеш това!

— Знам! — каза Малкият Чандлър.

— А деца?

Чандлър се изчерви отново.

— Имаме едно.

— Синче или дъщеричка?

— Малко момченце.

Игнатиус го потупа по гърба, приятелски.

— Браво! Не се й съмнявам в теб, Томи!

Малкият Чандлър се засмя, погледна сконфузено чашата си и прехапа устната си.

— Надявам се, че ще прекараш поне една вечер с нас, преди да си тръгнеш. Жена ми ще ти се зарадва. Имаме музика и…

— Ужасно много ти благодаря, стари приятелю. — каза Игнатиус. — Съжалявам, че не се срещнахме по-рано. Заминавам утре вечер.

— Днес, може би…

— Съжалявам наистина, старче. Виж, аз съм тук с едно момче, умно младо момче е той, трябва да ходим на карти. Само за това…

— О, в такъв случай…

— Но кой знае? — каза Игнатиус Галахър. Другата година може пак да дойда на малка обиколка тук, колкото да разчупя леда. Зависи само от желанието!

— Много добре. — каза Малкият Чандлър. — Като дойдеш другия път, трябва да вечеряш у нас. Съгласен?

— Съгласен! Ако дойда другата година, ще е чест за мен.

— А сега да видим сметката! Хайде на още по едно.

Игнатиус Галахър извади голям златен часовник и погледна часа.

— Трябва да бъде последното. Знаеш имам среща.

— Да разбира се!

— Ми добре тогава, нека си вземем по още едно, малко уиски, моля!

Чандлър поръча. Червенината, която беше избила по лицето му преди малко, беше изчезнала от само себе си. Дреболиите го караха да се изчервява от време на време, но сега се чувстваше възбуден и топъл. Трите малки уискита го бяха ударили в главата, а силната цигара на Галахър му размъти мозъка. Самото приключение от срещата с Галахър след осем години, от това да се намери в Корлес всред толкова светлини и шум, самото слушане на историите на Галахър, неговият необуздан, скитнически, триумфален живот преобърнаха цялата му чувствителна натура. Усещаше прекалено остро контраста между неговия живот и живота на Галахър, изглеждаше му несправедливо. Галахър беше под неговото ниво по рождение и по образование. Беше сигурен, че може да направи нещо по-добро от него и още повече знаеше, че може много повече от някакъв си обикновен журналист, само ако му се даде шанс. Какво стоеше на пътя му? Собствената му боязливост. Искаше да се докаже, да затвърди мъжеството си. Виждаше отвъд отказа на Галахър. Галахър беше просто снизходителен към него, както и към Ирландия.