Читать «Удряй където боли» онлайн - страница 78

— Познавам го — отговорих. — Не ми говори за него. Давай нататък.

— Тази маймуна много ме изплаши — продължи той и потрепери. — Е, аз не мога без спринцовката и затова никак не съм смел. Хюла ми каза, че бизнесът ми с наркотиците приключва. Каза ми и да предупредя приятеля си, Тери, че трябва да остави търговията. Толкова ме беше страх, че ако беше поискал, можех да му целуна и обувките — Чък прокара кирливата си ръка през кирливата си брада. — Знаех, че Тери беше с Лайза. Обадих му се по телефона и му предадох каквото каза Мински. Тери пък ми каза да не се паникьосвам, а да се видим и заедно да решим какво да правим. Щял да дойде при мен. Дойде с два куфара. Обсъдихме положението. Повече нямаше откъде да вземаме стока. Не можех да си плащам наема. И двамата бяхме изпукали мангизите си. Казах му, че ще се наложи да напусна апартамента. Той настояваше да потърсим друг снабдител. Пет пари не давал за Мински. Казах му, че се отказвам — не можеш да се бориш срещу маймуна като Мински. Тери реши, че трябва да намери друг снабдител. Аз не исках да имам нищо общо с това, но той беше упорит. Непрекъснато повтаряше: „Мински да върви по дяволите“. Предупреждавах го, но не ме послуша. Помня как ме гледаше. Каза, че повече от петдесет хлапета разчитали на него за дозата си. Нямало да измами доверието им. Каза още, че заради него тези хлапета били свикнали с иглата и сега трябвало да поддържа навика им. Не можел да прави нищо друго. Отказах се да го убеждавам. Отиде си и намери друг китаец, който да му дава стока. Взе от него веднъж и продаде всичко на хлапетата. Знаех, че нещо ще се случи и не исках да имам нищо общо с това. Не исках да взема и от парите, които беше спечелил. Толкова ме беше страх, че само седях в бърлогата си и треперех. Това продължи само една седмица, после онова се случи. Знаех, че ще се случи. Непрекъснато предупреждавах Тери. Един ден тъкмо ми се хвалеше колко пари е спечелил и ми обясняваше, че в края на седмицата ще получи още стока, когато вратата се отвори с ритник и влезе Мински с още двама главорези. Беше толкова бързо, че чак не помня какво точно се случи. Лежах на пода и криех главата си с ръце. Чуваха се ужасни звуци — трошене на кости, удари… Ужасни звуци… Това беше краят на Тери. Предупреждавах го. След това Мински ме изрита. Каза, че съм направил каквото ми е казал. Да съм забравел всичко. Имал съм късмет, че съм оживял. След това затръшнаха вратата. Станах и се огледах. От Тери нямаше и следа. Не можеш да се шегуваш с маймуна като Мински. Искаш да знаеш къде е Тери, така ли? Мисля, че натрошените му кокали са някъде на дъното на морето, облечени в бетонен ковчег. Размазаха го на парчета и изнесоха останките му. Нищо не можех да направя. Нямах никакви пари. Преместих се в тази забравена от Бога дупка. Тук никой не искаше да му плащам наем. Чакам да умра. Ето какво искам, да умра.