Читать «Удряй където боли» онлайн - страница 80

Погледнах каменното й лице и безмилостните й зелени очи и кимнах в знак на съгласие. Наистина Сандра Уилис умееше да се грижи за себе си.

— Дърк — продължи тя. — Каза ми, че и ти имаш сметки за уреждане с Мински. От теб искам да ми го посочиш. Виждал си го. Аз не съм. Не искам да пострада невинен човек. Просто трябва да ми го посочиш, това е всичко.

Поколебах се. Да направя каквото искаше от мен, означаваше съучастие в убийство. След това си спомних Сузи. Това брутално копеле, което заля лицето й с киселина трябваше да си получи заслуженото.

— Ще ти го посоча, Сандра — казах аз.

— Сега парите ще се събират в ресторанта на Фу Чанг. Мински ще отиде да ги прибере някъде към три часа сутринта. Ще се погрижа да отиде. Ще бъда там с колата си и искам да дойдеш и ти. В два. Ще почакаме малко, но не е изключено да подрани. Ти само ще ми го посочиш. Друго не искам. Нататък ще се справя сама. Съгласен ли си?

Станах.

— Ще дойда — казах аз. — Надявам се само сметките ти да не излязат погрешни.

Тя взе шейкъра и си наля още мартини.

— Сметките ми не могат да излязат погрешни, Дърк. Ще се видим в два. Ще бъда с мерцедес и ще паркирам пред ресторанта. Ти само ще ми посочиш Мински. Това е.

— Разбрах — отговорих аз и излязох. Отидох при Бил в колата.

— Какво знаеш за ресторанта на Фу Чанг? — попитах го след като седнах до него. Бил изсумтя презрително.

— Лети към фалита с пълни обороти. Намира се в една ъглова сграда към източния край на пристанището. В началото тръгна добре, но после Фу Чанг изпусна юздите. Наближава деветдесетте. Много е стар за тази работа. Защо питаш?

— Вече там ще се събират парите от шантажите.

Предадох му разговора си със Сандра.

— Това е положението, Бил — завърших аз. — В два часа ще паркираме колкото се може по близо до ресторанта на Фу Чанг. Сандра ще бъде там с колата си — мерцедес. Ще отида при нея. Когато се появи Мински, аз ще й го посоча, а тя ще му пръсне черепа. Ти трябва да бъдеш готов. Ако всичко мине добре, тя ще си тръгне, а ние ще се приберем вкъщи, но ако стане нещо, ще трябва да я прикриваме.

— Мислиш ли, че ако убие Мински и успее да се измъкне, ние ще можем да отидем при полковника, за да започнем пак работа? Искам да кажа, ще се чувстваш ли удовлетворен, заради Сузи?

Замислих се за миг и отговорих:

— Разбира се. Щом Мински умре, ще се върнем на работа.

— Добре. Хайде да отидем някъде да хапнем.

Бил запали и подкара към ресторанта на Лусино, за да се насладим на омарите и пържолите му. Нахранихме се, без да говорим. И двамата бяхме потънали в мисли. Поръчахме кафето и Бил попита:

— Мислиш ли, че ще успее?

Запалих цигара и му подадох пакета.

— Тази жена не е случайна — отговорих аз. — Мисля, че ще успее, но ако я застрелят преди това, ще довърша работата лично. Твърди, че горилите няма да посмеят да стрелят срещу нея. Не знам дали ще стане така. Бил, все още имаш време да размислиш и да не дойдеш. В края на краищата, всичко това не те засяга.