Читать «Удряй където боли» онлайн - страница 77

— Кой, по дяволите, си ти! — попита той с пресипнал глас. Седеше като вдървен.

— Аз съм човек, който има малко пари за харчене — отговорих и отстъпих назад. — Искам да ми кажеш някои неща.

Извадих портфейла си и му показах две стодоларови банкноти.

— Тези представляват ли интерес за теб? Гледаше парите, сякаш му бях показал всичкото злато на Калифорния.

Прокара пръсти през мазната си коса. Аз стоях далеч. Не исках да взема за спомен някоя от въшките му.

— Боже мили! — възкликна той. — Как ми трябват малко пари!

— На мен ми трябва информация, Чък. Можем да се споразумеем.

— Каква информация?

— Най-напред ми кажи добре ли си. Защото нямаш такъв вид. Можеш ли да мислиш нормално?

В продължение на няколко минути той остана загледан в мръсния под. Виждах, че се мъчи да се съвземе. Най-накрая вдигна глава и кимна.

— Спя много — каза той. — Няма какво друго да правя. Надявам се да заспя и да не се събудя повече, но въпреки това се будя. И вечно в тази проклета дупка. Нямам смелост да скоча в морето. В края на седмицата ще дойдат и ще започнат да събарят тези вонящи съборетини. Не знам къде мога да отида. Стигнал съм до края, но този край все не свършва.

— Чък, искам да ми кажеш някои неща и съм готов да ти платя двеста долара.

— Какво искаш да ти кажа? — той ме огледа. — Ти не си ченге, нали?

— Не съм. Искам да намеря Тери Зиглер.

Продължаваше да седи, да чеше противната четина на главата си и да ме гледа.

— Защо ти е? — попита накрая.

— Това не е твоя работа, Чък. Предлагам ти двеста долара, за да ми кажеш къде мога да намеря Тери Зиглер и всичко, което знаеш за него.

Чък направи гримаса.

— Истината ли казваш? Ами ако ти кажа и ти ми се изплюеш в лицето без да ми дадеш парите?

Хвърлих едната банкнота в скута му.

— Ще ги получиш, Чък. Започвай да говориш. Слушам те.

Той заопипва банкнотата.

— Боже! — измърмори едва чуто. — Как ми трябват! Знаеш ли, че не съм хапвал нищо от три дни?

— Започвай да говориш за Зиглер — изръмжах аз. — Хайде, Чък! Вонята в тази стая ще ме задуши.

И той започна.

Седнах на сандъка, който служеше за маса и го изслушах.

Каза ми, че се е запознал с Тери в кръчмата, в която е свирел. Станали приятели. Не можел без спринцовката и скоро разбрал, че и Тери е пристрастен към наркотиците. Това ги свързало още повече. Чък се опитвал да завърти търговия и да печели от тях. Имало откъде да се снабдява, но не успявал да ги пласира. Споделил с Тери и той решил да опита. Започнал да излиза следобед и да продава. Потръгнало му. Създал си много постоянни клиенти сред хлапетата. Всички те обичали да го слушат, когато свири. Двамата, Чък и Тери, развили доста добър бизнес. Чък осигурявал стоката от някакъв стар китаец, Тери я продавал.

— Нещата изглеждаха много добре — каза Чък и почеса яростно главата си. — И двамата печелехме много. Бях наел хубаво апартаментче и живеех сам. Жените никога не са ме интересували. Тери също имаше хубава бърлога и живееше в нея с Лайза, гаджето му. Проблемите започнаха, точно когато си мислехме, че всичко върви по мед и масло. Както обикновено, един понеделник отидох до китаеца, за да взема стока, но вместо него на бюрото му седеше Хюла Мински — Чък замълча за малко и ме попита: — Познаваш ли Хюла Мински?