Читать «Удряй където боли» онлайн - страница 75

Нищо повече не исках да слушам. Нищо повече не ме интересуваше. Станах.

— Ако мога да направя нещо за теб, кажи ми. С кола съм, мога поне да те закарам до града — предложих й аз.

Тя ме погледна и поклати глава.

— Не ми трябва ничия помощ. Върви си. Отивам при нашите.

Останах за малко в градината, заслушан в далечния рев на колите.

Ханк беше мъртъв. Анджи нямаше да излезе от лудницата цял живот. Оставаше още един.

Хюла Мински.

Знаех, че никога няма да се успокоя, ако не си разчистя сметките с тази плешива маймуна. След това ядът ми можеше и да утихне. Сузи щеше да се превърне в чудесен спомен. Глупави надежди? Дали отмъщението можеше да заличи спомена за ужаса на последните й мигове?

Върнах се при Бил.

— Да се прибираме вкъщи. Там ще говорим — казах аз.

Качихме се в колите и тръгнахме.

Разказах му всичко, което бях чул, докато той правеше кафе. Премълчах единствено историята на Джош. Бях дал дума да я забравя.

— Е, това е, Бил — казах накрая. — Утре ще се видя със Сандра. Сега искам само да си разчистя сметките с Мински. Лягам си.

Изпих три приспивателни и заспах непробудно.

Телефонът иззвъня, точно когато приключвахме със солидната закуска, приготвена от Бил.

Беше единадесет и петнадесет. И двамата бяхме спали добре. Стреснах се.

Вдигнах слушалката и казах:

— Дърк Уолъс.

— Мистър Уолъс, обажда се Сам от „Нептун“. Мистър Барни иска да ви види. Каза, че е много важно.

— Къде е той, Сам?

— Тук при мен. Закусва. Каза, че ще почака.

— Ще дойда след двадесет минути, Сам. Благодаря ти, че се обади.

Казах на Бил.

— Ти стой тук. Скоро ще се върна.

— Чакай малко! — отговори троснато той. — Писна ми да стоя тук и там. Ще дойда с теб и щом се налага да стоя някъде, мога да стоя и в колата.

Оставихме останките от закуската на масата, слязохме в гаража, за да вземем колата и тръгнахме към „Нептун“. Оставих Бил да ме чака и отидох до кръчмата. Ал Барни седеше на любимата си маса в ъгъла и излъскваше чинията си със залък хляб.

Седнах срещу него. Той ме погледна и кимна.

— Искаш ли да закусиш, мистър Уолъс? — попита ме най-напред.

Отговорих, че съм закусвал и му предложих бира.

— Никога не се отказвам от бирата, мистър Уолъс.

Махна на Сам, който веднага дойде с пълна халба и чиния от смъртоносните наденички.

Ал погълна половината съдържание на халбата, сложи я на масата, избърса устата си с ръка, после лапна три наденички и едва тогава се отпусна.

— Мистър Уолъс, нали каза да се ослушвам. Ослушвам се. Не задавам въпроси, само слушам какво се говори. Нали искаше да знаеш какво става с Тери Зиглер? Добре. Още ли те интересува?

— Да, Ал.

Той лапна още три наденички, сдъвка ги, изсумтя и се наведе напред. Отровният му лютив дъх ме зашемети.

— Трябва да поговориш с Чък Солски. Преди да се намеси мафията, той пласираше наркотици. Дочух, че Тери Зиглер му е бил доста добър приятел. Солски има нужда от пари. Ако му покажеш малко банкноти, ще ти каже какво е станало с него. Ще го намериш на улица „Клам“, номер десет, на последния етаж. Това е всичко.