Читать «Удряй където боли» онлайн - страница 70

Минахме покрай къщи, колкото да взема колата си и се отправихме към резиденцията на Торсън. Бил продължи по пътя към малката къща, а аз спрях пред оградата до входа за голямата.

Когато се приближавах в ситния дъжд, видях, че всички прозорци са тъмни, без тези на Джош Смедли.

Очевидно мисис Торсън беше излязла. Поколебах се известно време и реших пак да поговоря със стария негър. Беше към девет и половина. Помислих си, че може би тя ще се върне скоро и дръпнах верижката на звънеца. Вратата се отвори, едва когато направих това четири пъти.

Джош се втренчи в мен.

— Мистър… Уолъс — каза той, — мисис Торсън я няма.

— Искам пак да говоря с теб, Джош — отговорих аз и се промуших вътре с рамото напред.

Той ме пусна и се заклати след мен по дългия коридор към стаята си. Личеше си, че е пил много. Влязохме и седнахме. На масата до него имаше бутилка скоч и полупразна чаша. Джош сви черните си ръце в скута си и ме погледна със стъклен поглед.

— Чу ли за Ханк?

— Да, мистър Уолъс. Предупреждавах го, предупреждавах го… но той само ми се смееше. Смяташе, че някой друг ще се погрижи за него. Моля се сега най-после да е намерил покой…

— Спомена, че Тери и Анджи са били много близки — казах аз. — Колко близки, Джош? Искам да знам точно.

— Не разбирам, мистър Уолъс.

— Помисли си, Джош. Колко близки бяха?

— Тя го боготвореше. Когато той отиваше в музикалния салон, за да свири, тя седеше с часове на стълбите пред вратата и слушаше. Ето колко близки — Джош поклати тъжно глава и отпи глътка уиски.

— Когато мистър Тери напусна дома, тя се промени. Стана ужасна. Само жена ми можеше да се справя с нея.

— Според мен, в състоянието, в което е била, Анджела е решила, че Тери ще се върне, ако мистър Торсън умре. Той се е махнал заради баща си. Имам ли право да мисля така?

Джош се размърда смутено.

— Не знам какво си е мислила мис Анджи.

— Според мен тя съвсем умишлено се е скарала с баща си, при това много жестоко, защото се е надявала сърцето му да не издържи. После го е блъснала и при падането си е ударил главата в бюрото.

Старецът седеше неподвижно, с празен поглед, вперен в пространството.

— Чу ме какво казах, Джош. Мисля, че Анджела е убила баща си, за да може брат й да се върне у дома. Мисля, че някой е видял какво се е случило, и затова са я шантажирали чрез Ханк Смедли, твоя син.

Джош въздъхна тежко и ме погледна изпод натежалите си вежди.

— Не е така, мистър Уолъс. Наистина имаше караница, при това голяма, но мис Анджела излезе от стаята преди баща й да падне. Само аз видях как стана това. Чух крясъците им и влязох, но той вече беше сам и се мъчеше да достигне таблетките си, които бяха на бюрото. Трябваше да ги пие, ако се почувства зле. Аз го видях и той ме видя. Намерих таблетките.

— И какво?

— Намерих ги и ги взех. Той падна и главата му се удари в бюрото. Не съм го докосвал. Когато влязох след това, го заварих както им казах — мъртъв. Ето така го убих.

Аз се вгледах в него.

— Знаеш ли какво говориш, Джош? Ти ли си убил мистър Торсън?