Читать «Удряй където боли» онлайн - страница 72

Отключих вратата се отпуснах на седалката. Замислих се за Джош Смедли. Какви неща може да направи един любящ баща за непрокопсания си син! Все едно. Сега исках да видя Бил и да разбера дали се е случило нещо в къщата на Анджела. Тъкмо се канех да запаля двигателя, когато чух звук, който ме накара да спра. Беше сирена, която се приближаваше все повече и повече. След малко край мен профуча линейка, следвана от друга кола. Продължиха нагоре, по тесния път към малката къща. Забелязах, че в колата отзад седят двама души. Реших, че щом Бил е горе, няма нужда да ходя и аз. Не исках допълнително да обърквам положението. Запалих цигара и зачаках. Стори ми се безкрайно. Около четиридесет минути по-късно, започнах да губя търпение и тогава край мен мина Ролс Ройс, каран от шофьор с фуражка. На задната седалка успях да зърна мисис Торсън. Отправи се по тесния път към къщата на Анджела. Реших да стоя настрана. Запалих нова цигара и продължих да чакам. Мина още един безкраен половин час и отново чух сирената. След минута се появи и самата линейка и продължи към града, следвана от другата кола. Вероятно в нея бяха лекарите.

Продължих да чакам. След още двадесет минути се появи Ролс Ройсът и влезе в двора на голямата къща.

Запалих двигателя и подкарах по тесния път. От време на време гасях и палех фаровете, за да предупредя Бил, че идвам.

Заварих го пред портата. Спрях на банкета, а той се затича към мен, качи се в колата и трясна вратата.

— Кажи какво стана, Бил — подканих го аз.

— Видях всичко през прозореца — каза той. — Боже! Какво нещо! Предполагам, че дойдох тъкмо навреме. В началото мисис Смедли седеше на един стол и не правеше нищо. Може би се мъчеше да реши как да постъпи. След малко вратата се отвори тихо и се появи Анджела с кухненския нож в ръка. Започна да се промъква към негърката. Имаше вид на луд, жесток човек. Не бих искал пак да срещам такива физиономии. Наистина ме побиха тръпки. Щях да счупя стъклото, за да предупредя мисис Смедли, но тя изглежда усети опасността. Въпреки че тялото й е като на японски борец, реакцията й беше впечатляваща. Скочи моментално на крака, грабна ножа от Анджи и й фрасна такъв шамар, че я запрати в другия край на стаята. След това я грабна и я занесе в спалнята, предполагам.

След десетина минути негърката се върна във всекидневната, вдигна слушалката и набра някакъв телефонен номер. Реших, че се обажда за помощ и, повярвай ми, наистина имаше нужда от помощ. След това Анджела се разпищя отново, но предполагам, че мисис Смедли я беше вързала. Крещеше, че иска Тери. След обаждането по телефона станаха много неща…

Двадесет минути след това дойде една линейка…

— Знам — прекъснах го аз. — Видях я. Какво се случи?

— Изнесоха Анджела на носилка и я откараха. Пристигна мисис Торсън, поговори с двамата лекари и те си тръгнаха. Докато траеше това, мисис Смедли стоеше облегната на стената и слушаше. Мисис Торсън започна да говори и с нея. Не чух какво й каза, но по лицето й личеше, че не е нещо приятно. След това отвори чантата си, извади две банкноти по петстотин долара и ги хвърли на масата. Това е, Дърк. Предполагам, че мисис Торсън каза на негърката да си събира багажа и да си върви.