Читать «Удряй където боли» онлайн - страница 69

Аз продължих да стоя отвън. Мисис Смедли се върна с пълна чанта. След това още два часа не се случи нищо и тогава се започна. Отвътре се разнесоха истерични писъци, които наистина ме подлудиха. Бяха толкова безумни, че ми смразиха кръвта. Изтичах до къщата и погледнах през прозореца на всекидневната. Боже! Каква гледка! Мисис Смедли се беше свила в единия ъгъл, а Анджела пълзеше към нея с голям кухненски нож в ръка. Негърката изглеждаше спокойна и не спря да говори. Изведнъж Анджела изкрещя: „Искам да те няма, черна кучко! Искам Тери!“ — Бил замълча за миг и продължи:

— Сякаш беше някакъв филм на ужасите. Момичето бавно напредваше с ножа в ръка, а негърката стоеше, притисната в ъгъла и нямаше накъде да бяга. Изтичах до входа и натиснах звънеца. Тогава чак Анджи престана да пищи, че иска Тери. Продължих да звъня. Най-накрая се показа мисис Смедли. Лицето й беше обляно в пот и ме изгледа свирепо.

„Извинете — казвам. — От «Рийдърс дайджест» съм и искам да…“ Не успях да довърша. Трясна ми вратата под носа. Изчаках около минута, после пак погледнах през прозореца на всекидневната. Анджела седеше на един стол и блъскаше главата си с юмруци. Ножът беше на пода до нея. Мисис Смедли го вдигна и го занесе в кухнята, след това се върна и се зае с малката. Удари й такъв шамар, че тя май изгуби съзнание. После я изнесе от стаята. След малко се върнах в колата и продължих да чакам, но не се случи нищо повече. Е, това е, Дърк. Анджи наистина е луда и според мен трябва да се лекува.

— Казваш, че пищеше за брат си?

— Да, за брат си.

— Джош ми каза, че когато Тери си е отишъл, сякаш някой й е отнел слънцето. Какво е станало с него? Къде е той? Още от самото начало ми се струва, че това е ключът към всичко останало.

— Добре, и така да е. Какъв е следващият ни ход?

— Ще отида да поговоря с мисис Торсън. Само тя е в състояние да каже какво става с дъщеря й. Двамата души, от които бихме могли наистина да научим какво всъщност се е случило, са Джош и Хана Смедли. Съжалявам, Бил, но ще трябва да се върнеш и да продължиш да наблюдаваш къщата. Аз ще посетя мисис Торсън и ако имам късмет, ще успея да разбера нещо.

Бил простена.

— Добре. Щом смяташ, че е нужно… Да тръгваме.

На излизане от ресторанта, Бил попита:

— Докога искаш да стоя там? Цяла нощ ли?

— Ослушвай се, Бил. Опитай се да разбереш какво става. След като поговоря с мисис Торсън, ще дойда при теб. Изчакай ме.