Читать «Няма орхидеи за мис Бландиш» онлайн - страница 99

Бренан изглеждаше разтревожен.

— Моите хора не могат да влязат в клуба.

Фенър изруга.

— Добре се подредихме. Момичето май няма големи шансове.

— Ще трябва да приеме съдбата си — каза Бренан. — Налага се да проникнем там, трябва да опитаме с всички сили.

Започнаха да пристигат още полицаи, дойде със звън и една пожарна. Улицата се изпълни със зяпачи. Полицаите ги отблъскваха и разчистваха широко пространство пред клуба.

При първите признаци на нападението тежките стоманени капаци на прозорците на сградата бързо се затвориха. Един предприемчив полицай хвърли бомба с газ, но капакът бе вече затворен и тя избухна на улицата, като засили бъркотията.

Фенър притича до Бренан.

— Дай ми няколко момчета. Мисля, че можем да пробием през покрива.

Бренан кимна.

— Да, това е добра идея. Качете се на покрива от съседната сграда. Вие започвайте, а аз ще хвана няколко души да вдигнат врява пред входа.

Той се разпореди гръмогласно, няколко полицаи изтичаха по алеята и започнаха да блъскат по стоманената врата с палки. Вдигнаха голям шум, но без резултат. Фенър постоя за момент, след това се втурна напред, а четирима полицаи го последваха по петите. Докато тичаха през празното място, пред клуба някой откри огън с автомат. Куршумите се посипаха в краката им. Единият от полицаите изрева и подгъна крака. Фенър притича напред, докато излезе от обсега на автомата. Автоматът отново затрещя и няколко куршума изплющяха в тялото на полицая, който бе легнал. Другите откриха огън иззад полицейските камионетки. Оглушителното тракане на автоматите и силният трясък на куршумите, които се сплескваха върху стоманата, се прибавиха към врявата, която вдигаше възбудената тълпа, и воя на сирени, с който пристигаха още полицаи.

До клуб „Парадайз“ бе хотел „Лексъм“. Висока тясна сграда, с два етажа по-висока от клуба. Фенър изтича по стълбите. Във фоайето стояха полицаи с извадени пистолети и мрачно наблюдаваха. Той се понесе стремглаво нагоре, докато стигна тавана. Другите задъхани го последваха. Той рязко избута капандурата и се покатери на покрива. Под тях бе покривът на „Парадайз“. Фенър прехвърли крака през парапета и се хвана за тръбата на комина. Спусна се устремно надолу. Ожули ръцете си и скъса панталона си на коляното. Другите го последваха по-бавно. Те чуваха тропането по входната врата и автоматните откоси.

Полицаите атакуваха покрива с лостове, като къртеха керемидите и разкриваха гредите. Не след дълго пробиха дупка в мазилката и един след друг се спуснаха в малка тъмна стая.

Фенър измъкна пистолета си.

— Това няма да бъде шега — рече той и се обърна към един от полицаите. — Върни се по обратния път и кажи на момчетата, че сме вътре. Изпрати още хора тука, бързо.

Той изчака докато полицаят се измъкна през дупката на покрива, след това тихо завъртя дръжката на вратата и пристъпи в коридора. Ослуша се. Чу как някой мръсно псуваше на долния етаж. Поколеба се за миг, здраво стискайки пистолета си. Двама от полицаите зад него бяха с автомати, притиснати на гърдите, а другият имаше газов пистолет.