Читать «Няма орхидеи за мис Бландиш» онлайн - страница 101

Майчето го изруга. Фенър лежеше неподвижно по гръб и наблюдаваше горния край на преградата. Държеше пистолета си в готовност.

— Хайде — придумваше я той. — Дай го, пък каквото стане.

Майчето леко отмести оръжието. Задвижи туловището си и сантиметър по сантиметър се изправи. Фенър се беше прилепил до преградата и тя не можеше да го види. Облегна се на стената и той я зърна в отсрещното огледало. И двамата не можеха да стрелят, само наблюдаваха отраженията си и всеки очакваше следващия ход на другия.

— Като на филм, нали? — обади се Фенър от пода.

Лицето на Майчето отново се изкриви.

— Ще ми паднеш, гад такава.

— Е, не стой там цяла нощ, размърдай се, ако искаш — отвърна Фенър.

Бренан ги наблюдаваше от горната площадка на стълбите. Майчето сега бе съвсем на открито, но виждаше само Фенър. Бренан вдигна пистолета си, но лекото движение привлече вниманието й. Тя рязко насочи нагоре автомата и изстреля няколко откоса. Бренан едва успя да се скрие и куршумите затракаха по стълбите.

Фенър се възползва от това и бързо запълзя по пода, като наблюдаваше Майчето, която го бе забравила в този миг. Стигна до ресторанта по корем и когато зави зад ъгъла, се изправи на крака. Помещението бе тъмно и той се зачуди дали Слим не се крие тук. Трябваше да рискува, но почувства как по гърба му полазват тръпки. Чу, че Бренан си разменя изстрели с Майчето. Потърси пипнешком ключа на осветлението и ресторантът изведнъж изникна от тъмнината. Помещението бе празно. Влезе много внимателно в канцеларията на Майчето. Застанал на прага, той си помисли за момент, че е приключил търсенето. На пода лежеше момиче, а главата й бе скрита под бюрото. След това разбра, че това е Ана. Бе мъртва от известно време. Някой я беше застрелял в упор. Огледа канцеларията и изруга наум. Слим и мис Бландиш бяха офейкали по някакъв начин.

Изведнъж от фоайето се чу страхотна стрелба, после настъпи тишина. Бренан извика. Фенър предпазливо отиде до входа и надникна иззад ъгъла. Бренан тичаше надолу по стълбите.

— Свърших с нея — извика той. — Пипнах я, като и се свършиха патроните.

Фенър вдигна отчаяно ръце.

— Момичето не е в сградата — в гласа му имаше умора. — Няма помен и от Слим.

Бренан се разпореди високо да се претърси мястото, но Фенър знаеше, че това е губене на време.

— Казвам ти, че не е тука — рече той нетърпеливо. — Минах по всички стаи горе, видях и тук долу. Няма къде другаде да я скрият.

— Е, сега са навън — отвърна Бренан. — Аз ще се върна в управлението и ще обявя издирване. Бързо ще ги пипнем. Лесно е да се открият тези негодници, щом веднъж напуснат бърлогите си.

Фенър излезе с него на улицата. Тълпата все още зяпаше развълнувано. Щом се показа, Бренан бе заобиколен от група досадни журналисти.

— Окей, момчета — каза той нетърпеливо. — Не ме задържайте сега, елате в управлението и ще научите всичко. Момичето го няма, няма го и Грисън.

Той дори не спря, а си преправяше път с рамо, следван по петите от Фенър.

В управлението завариха дежурния сержант, силно развълнуван.