Читать «Няма орхидеи за мис Бландиш» онлайн - страница 97

— Кой уби Райли? — изкрещя му Фенър. — Хайде, негодник такъв, говори или пак ще си го получиш.

Дебели пръсти се впиха в косата му и още веднъж го дръпнаха назад, опъваха корените й така, че главата му сякаш се запали. Назад се извиваше тя сантиметър по сантиметър и Еди се съпротивляваше с мускулите на врата си, докато очите му изскочиха като електрически глобуси. Когато брадата му щръкна към тавана, удариха го отново. Той си помисли, че този път го убиха. Гърлото му се запуши, дробовете му изсвистяха. Като се напрягаше да се освободи, скъса единия ремък, но те го удариха с палката по китката, така че ръката му увисна. Той не разбра, че го бяха ударили, просто почувства, че ръката му се отпусна и неистовите команди на мозъка да я вдигне не дадоха резултат. Те отново се отдръпнаха и зачакаха да се съвземе.

— Кой уби Райли? — монотонно повтори Фенър.

— Не знам — простена Еди. — Бъркаш ме, мистър. За Бога, дай ми почивка, а?

Удариха го с тоягата два пъти по капачките на коленете. При всеки удар се отдръпваха и замахваха силно. Еди прегриза долната си устна, но не каза нищо. Фенър се озлоби.

— Стига сте си играли с него, а? — обърна се той към ченгетата. — Тоя тип е корав, нали? Е, станете и вие такива.

Единият смъкна униформата си. Еди го наблюдаваше с ужас в очите. Знаеше, че ще се пречупи. Нямаше да издържи повече така. Тези мръсници щяха да продължават, докато проговори. Болката в коленете и гърлото почти го влудяваше.

— Не можете да постъпвате така с мен — простена той. — Няма да ме оплетете в тая история.

Видя, че ченгето се приближава с вдигната палка и се опита да дръпне глава встрани, но пред очите му избухна ослепителна светлина.

Фенър наблюдаваше как го обработват продължително, след това Еди се отпусна на стола. Едно от ченгетата грабна кофа с вода и я плисна в лицето му. Разтърсен от водата, Еди дойде отново на себе си и Фенър даде знак да отстъпят.

— Кой уби Райли? — попита той, надвесен над потръпващия Еди.

— Слим… — простена едва чуто Еди. — Слим ги очисти всички…

— Къде е момичето?

— Слим я взе… през цялото време я държеше в клуба… не ме докосвайте повече… оставете ме…

Фенър се извърна рязко.

— Махнете го. Трябва да тръгваме.

Той връхлетя в канцеларията на Бренан. Бренан вече не го свърташе на едно място. При влизането на Фенър той вдигна с надежда очи.

— Момичето е при Слим в клуба — каза бързо Фенър. — Вече знаем какво да правим… нямаме и минута за губене. Извикай момчетата си и да тръгваме.

Бренан издърпа чекмеджето си и извади пистолет. Погледна го, мушна го в джоба на панталона си и изтича навън. Фенър го чу как се разпорежда на висок глас в общата стая и бързо го последва.

Слим свали мис Бландиш долу със сервизния асансьор. Това бе трудна работа, но той бе доведен до отчаяние. Смъкна се след нея и грубо я издърпа от тясната шахта. Костюмът на Роко й бе малко голям и прикриваше фигурата й. Гъстата й коса бе прибрана под една черна мека шапка, която Слим бе дръпнал над очите й. Тя се движеше с малко пиянска походка. Слим й бе дал голяма глътка чисто уиски. Изглеждаше доста странна и той бе нервен. Държеше ръка на дръжката на пистолета. Мислеше, че всичко ще бъде добре, щом мис Бландиш се свие в колата, но докато вървеше, не беше безопасно. Всеки щеше да се досети, че е жена, освен ако не е съвсем тъп. Колата стоеше в дъното на уличката и той хвана момичето за ръка.