Читать «Няма орхидеи за мис Бландиш» онлайн - страница 96

— Разбира се — ухили се ченгето.

Стигнаха в управлението и бързо го натикаха в кабинета на Бренан. Бренан крачеше напред-назад и пушеше пура. Изглеждаше разярен и устата на Еди пресъхна. Тези мошеници наистина го бяха хванали натясно. Той стоеше в средата на стаята, поглеждаше мъжете един след друг с крайчеца на очите си и въртеше шапката си с ръце.

Бренан отиде да седне зад бюрото.

— Пипнахме те, Шулц — каза рязко той. — Хайде, изповядай се да ти олекне.

Еди сви рамене, но коленете му започнаха да треперят силно.

— Нямате нищо срещу мен. К’во е обвинението?

— Задържаме те за отвличането на дъщерята на Джон Бландиш и за убийството на Райли, Бейли и Маккей — отвърна Бренан.

Еди се овладя. По дяволите! Този път всичко бе разкрито.

— Вие сте смахнати! Не можете да го докажете.

Фенър бавно се приближи до него.

— Не е ли истина, че очисти Райли, за да вземеш момичето?

Еди се огледа диво.

— Казвам ви, че сте откачени — изкрещя той. — Трябва ми моят адвокат. Имам право да го извикам и ще използвам това право.

— Няма да се измъкнеш толкова лесно оттука — обади се Бренан през облак дим. — Ще изпееш всичко, което знаеш, преди да получиш помощ отвън. Свикнали сме да се справяме с мошеници като теб и няма що да рискуваме с някой от твоите нечестни адвокати.

Еди се обърна рязко към Фенър.

— Кой си ти? — изръмжа той.

Фенър се усмихна.

— Сега ние задаваме въпросите. Просто си отвори човката, когато ти кажем.

Бренан натисна продължително звънеца. Трима униформени полицаи се вмъкнаха в стаята. Бяха едри, сурови мъже, с широки червендалести лица и дебели вратове. Те наобиколиха Еди.

— Този тип си мисли, че е много издръжлив — каза Бренан, опрял лакти на бюрото. — Отведете го и му поговорете.

Мъжете се спогледаха ухилено.

— Хайде, момче — казаха те на Еди.

За момент Еди бе готов да се бори. Свиваше и отпускаше юмруци. Видя, че те се надяват да започне. Единият от тях държеше палка, закачена със стегнат кожен ремък на китката му.

— Оставете — рече Еди, — нищо не знам.

— Размърдай се — намеси се нетърпеливо Бренан.

Бутнаха Еди към вратата. Той тръгна пред тях. Фенър се запъти последен.

Фенър започна да се притеснява. Времето твърде бързо напредваше, а имаше още доста да се върши.

Заведоха Еди в една малка звукоизолирана стая. В средата имаше стол, прикрепен към пода с железни болтове. На Еди му се видя като електрически. От страничните му облегалки и краката висяха кожени каиши.

— Седни — заповяда Фенър, като се облегна на стената.

Еди се отдръпна.

— Върви по дяволите! — изруга той. — Казвам ти, че не можете да си играете с мен.

Едно от ченгетата го удари с палката си през коленете и Еди падна напред. Друг го ритна отзад. Сграбчиха го, пронизан от болка, и го тръшнаха на стола. Бързо закопчаха каишите около ръцете и краката му. След това се отдръпнаха. Еди им се озъби. Коленете силно го боляха. Фенър се надвеси над него.

— Кой уби Райли? — попита той.

Еди го заплю.

— Казвам ти… — започна той.

Хванаха го за косата, дръпнаха главата му назад и един от тях го удари с палка през гърлото. Ударът бе силен и точен. Еди изведнъж се сви и опъна каишите. Столът започна да скърца. Той се извиваше и дърпаше, борейки се за въздух. Лицето му посиня от напрежение и за момент Фенър помисли, че няма да се съвземе. Те стояха и наблюдаваха конвулсиите му. Постепенно въздухът отново изпълни дробовете му и той престана да се мята.