Читать «Няма орхидеи за мис Бландиш» онлайн - страница 90

— Това ще те охлади — каза Еди, като дишаше тежко и я остави да се мята във ваната.

След като заключи вратата, той бързо се облече. Слушаше с безразличие как тя беснее в банята. Ана заблъска по вратата, като крещеше обидни думи. Когато бе готов да излезе на улицата, той взе ключа и го мушна под вратата. След това на бегом напусна апартамента.

Когато се втурна в стаята, Ана разбра, че си бе отишъл. Стоеше, трепереща от гняв, и правеше локви по пода. Смъкна нощницата си и се върна в банята за кърпа. Очите й святкаха и тя ядно навлече дрехите си. Каза си, че е свършила с него завинаги. Щеше веднага да се омете оттука. Мина от чекмедже на чекмедже, като издърпваше разярено нещата си и хвърляше дрехите в два куфара, които бе измъкнала изпод леглото. Отвори дамската си чантичка и погледна вътре. Пачката зеленикави банкноти и достави известно задоволство. Каза си, че Пийт ще се радва, като се върне при него. Пийт наистина имаше идеи и не се туткаше. Тя затръшна капака на единия от куфарите, затисна го с колене и щракна ключалките. Входният звънец внезапно иззвъня пронизително и тя неспокойно стана. За миг се поколеба дали да отвори, след това сви рамене и излезе от стаята. Рязко дръпна входната врата. Отвън стоеше Бренан с двама други мъже. Тя се вцепени. По всичко личеше, че са ченгета.

— Здравей, Ана — рече Бренан, като се усмихна широко. — Искаме малко да поговорим с теб.

Ана понечи да затръшне вратата, но Бренан се вмъкна вътре, следван от момчетата си.

— Какво искате? — попита ядосано тя. — Няма в какво да ме обвините.

— Разбира се, че няма. — Бренан изглеждаше съвсем изненадан. — В управлението искат да ти зададат няколко въпроса… просто обичайната история… няма нищо лошо.

— Е, кажете им да вземат нещо успокоително. Аз съм заета.

— Не се инати, Ана — каза Бренан умолително. — Имаме кола долу и няма да те държим много.

— Казвам ви, че не мога да дойда — отсече тя.

Бренан погледна другите двама и кимна с глава към спалнята й. Единият извади пистолет и влезе в стаята. Очакваше да намери там Еди. След това се върна.

— Измъква се — каза кратко, — с целия си багаж.

Бренан повдигна шапката си и я намести над очите.

— Махаш ли се? — попита той кротко.

— Приготвям си седмичното пране — отвърна Ана.

Бренан стисна ръката й в дебелата си длан.

— Хайде. Искаме да бъдем добри с тебе.

Тя се поколеба за миг, после сви рамене.

— Добре, добре — каза нетърпеливо тя, — ама по-живо.

Слязоха всички с асансьора. Пиколото непрекъснато ги гледаше. Не каза нищо, но се блещеше през цялото време. Ана го попита дали знае кой му е баща и той си отдъхна, когато тя излезе от асансьора.

Едното ченге му смигна.

— Бива си я, нали?

Пиколото отвърна, че е кучка.

Ана седна в колата и се намръщи. Бренан говореше през цялото време. Той просто си бъбреше небрежно за последните разкрития, но тя не му отвърна. Веднъж го погледна и Бренан се усмихна. Студената неприязън не изчезна от лицето й и той доста се зарадва, когато пътуването свърши.

Въведоха я в една голяма стая. Фенър седеше и пушеше. Махна с ръка на Ана. Тя спря в средата на стаята, очите й бяха като гранит.