Читать «Няма орхидеи за мис Бландиш» онлайн - страница 89

Еди кисело й каза да не крещи.

— За Бога — изръмжа той, — остави ме да си отдъхна. Като нищо тези дни ще те забележат. Вие, голите танцьорки, си мислите едно и също. Светът е пълен с женски, дето показват всичко, което имат… и какво става с тях?

Ана заудря с юмрук по таблата на леглото.

— Добре, умнико, щом така мислиш. Много добре ще се справя и соло. Можеш да хванеш твоите гангстерчета и да ги забучиш на стената един до друг. Край!

Еди лениво стана от леглото.

— Много ти порасна работата — каза спокойно той. — Май ти трябва нещо да се охладиш.

— Мухльо такъв — изкрещя му Ана. — Да не мислиш, че ме е страх? Няма начин! Такива като теб под път и над път, същото се отнася и за другите. Райли имаше повече идеи, отколкото ти някога си измислял.

Еди се засмя. Това му се стори забавно.

— Да — рече той, надвесен над нея, — и къде е той сега?

— При мангизите — озъби му се Ана, — там, дето ти никога няма да бъдеш. — Еди отново се засмя. Тая кукла щеше да се развесели много, ако знаеше колко дълбоко е скрит Райли.

— Стига, малката — каза той! — Остави тая работа. По дяволите! Тия дни само се дърпаме.

Ана раздразнено му обърна гръб.

— Нищо няма да направиш, нали? — каза горчиво тя. — Просто си седиш тука и не вършиш нищо. Казвам ти, аз напускам.

Еди вдигна рамене.

— Добре, щом искаш — рече той с безразличие. — Има доста уличници, дето ще харесат твойта работа. Достатъчно лека е.

Тя се обърна като дива котка.

— Уличница ли ме наричаш? — изкрещя Ана.

— Не-е — произнесе той с подчертан сарказъм, — кой каза, че си фльорца?

Тя замахна с ръка и го плесна през лицето, като натърти устните му. Очите на Еди светнаха. Обичаше да се бие и тая кукла наистина си го изпроси. Отиде до дрехите си, които лежаха накуп върху един стол. Внимателно измъкна колана си от гайките, като остави панталоните да се плъзнат на пода.

— Окей, пиленце — каза спокойно, — сега ще си го получиш.

Тя се спусна към него, като драскаше и риташе, но той със замах отстрани ръцете й и я хвърли на леглото. Преди да успее да се свие, Еди я шибна с колана и тя изпищя. Посегна да я удари още веднъж, но тя се претърколи долу и се сви до леглото. Ръката му се отпусна. Изведнъж се почувства отегчен. „Дявол да го вземе — помисли си Еди, — обикновено ми правеше густо да се боря с нея.“ Сега му се струваше изтъркан номер. Захвърли колана и се прехвърли през леглото. Стовари се върху нея, преди тя да успее да се отмести. Ана се просна под тежестта му. Той я сграбчи и изтича с нея в банята. Тръшна я силно в празната вана. Тя спаси главата си, като неволно я дръпна напред, но не успя да си спести нищо друго. Еди пусна душа и отстъпи. Леденостудената струя я удари със сила.