Читать «Няма орхидеи за мис Бландиш» онлайн - страница 84

— Продължавай — отсече Слим.

— Уопи я изведе и не се върнаха.

Флин ги наблюдаваше от фоайето. Слим направи крачка напред и отново спря, около устата му се появи бял кръг, който стигна до ноздрите.

— Какво си направила? — попита тихо той.

Ръката му бе намерила пистолета и той бавно го изтегли от кобура. Жълтеникавите му очи святкаха.

— Какво мога да направя? — отвърна тя, като само устните й се движеха. — Ченгетата вече са я хванали.

— Дърта крава такава — извика Слим. — Ти си скроила т’ва… ти я уби, нали така?

— Уопи я изведе и не се върнаха — повтори Майчето. — Размърдай си мозъка… не можеш ли да измислиш нещо?

Тя знаеше, че бързо трябва да отклони мислите му, иначе щеше да я застреля.

Очите на Слим трепнаха. Флин разсея напрежението, като викна неспокойно:

— Ще извикам Док.

Слим отпусна пистолета.

— От четири часа ли я няма? — попита той.

Майчето кимна.

— Ченгетата вече щяха да са тук, ако я бяха хванали — продължи Слим. Той се изкачи несигурно по стълбите и се облегна на стената. Ударът започваше да му действа.

— Размърдай си мозъка, за Бога — каза той. — Тука има нещо друго освен ченгетата.

Майчето се обади:

— Снощи Роко беше тук. Видях го, като мушна една пачка мангизи.

Слим настръхна.

— Роко? На този гад му се ще да ни подложи крак — отбеляза той, загледан в прашните си обувки. Голямата му уста висеше отворена.

По стълбите се втурнаха Док и Флин. Док целият трепереше.

— Куклата изчезнала? — Гласът му също трепереше. — По дяволите, ето как ще изгърмим.

Слим обърна поглед към него.

— Роко е бил тука снощи и бутнал мангизи на Мейзи. Май ще трябва да си поговоря малко с тая женска.

Майчето се поотпусна. Беше очаквала големи неприятности от Слим.

— Ти и Флин я хванете — пое командването тя, — а Док може да излезе да види дали няма някакви новини вече.

Слим изтича надолу. Флин тръгна по петите му. Док погледна Майчето отчаяно.

— Слушай — започна настойчиво той. — Давай да изчезваме, преди да стане нещо, дето не можем да оправим.

Майчето протегна ръка, хвана го за реверите на сакото и го разтърси.

— Размърдай се. Всички сме вътре и трябва да запазим самообладание. Ченгетата още не са дошли тука и мен ми се струва, че Роко е в дъното на цялата работа.

Док се отскубна и излезе на улицата.

Слим влезе в апартамента на Мейзи с шперц. Стъпваше леко. Флин чакаше отвън и трепереше от напрежение. Стисна дръжката на пистолета си, докато го заболя ръката. Беше готов да стреля и по сянката си.

Мейзи лежеше, дълбоко заспала, в малкото си легло. Нацупената й уста бе леко отворена и тя хъркаше под завивките. Слим се промъкна в стаята и я загледа. Жълтеникавите му очи блестяха в сумрака. Той сложи студената си ръка на гърлото й и стисна. Мейза трепна и се събуди. Викът й бе задушен от Слим.

— Искам да ти говоря — изсъска той през зъби. — Хайде, събуди се.

Мейзи лежеше, просната по гръб, втренчена в изкривеното му лице. Беше като заек, който гледа змия.

— Защо Роко ти даде ония мангизи снощи?

Тя поклати глава. Той леко отпусна гърлото й.

— Роко не ми даде никакви мангизи — изскимтя Мейзи.