Читать «Няма орхидеи за мис Бландиш» онлайн - страница 82

От другата страна на пътя, от една тъмна уличка Роко ги наблюдаваше как преминават. В ръката си люлееше къса оловна тръба. Той позна Уопи и се зарадва, че Слим все още не се е върнал. Уопи бе лесен. Остави ги да се отдалечат достатъчно напред и след това се промъкна след тях. Уопи заобиколи някои сгради, като се придържаше към страничните улици. От време на време хвърляше поглед през рамо, но улицата изглеждаше пуста. На другия й край той успя да забележи един полицай, застанал под лампата, и свърна в една тясна уличка, като дръпна и мис Бландиш след себе си.

Роко затича стремглаво. Тази уличка бе подходяща. Приближи се бързо и тихо. Уопи го чу, когато вече бе твърде късно. Той пусна мис Бландиш и се обърна точно, когато Роко го удари. Тръбата отскочи от главата му. Уопи подви колене. Падна на ръцете си с набито в черепа черно бомбе. Роко го удари отново. Удари силно, като изнесе ръката си назад и замахна, сякаш трошеше скала с чук. Уопи не издаде звук. Оловната тръба отново подскочи и Роко почувства болка в ръката си. Нямаше нужда да удря отново. Черната шапка започна да се пълни с кръв.

Мис Бландиш стоеше неподвижно, облегната на тъмната стена. Устата й бе отворена, но не издаваше звук. Роко захвърли тръбата. Прекрачи внимателно Уопи и я хвана за ръка.

— Помниш ли ме? — прошепна й той.

Тя не го позна.

— Аз ще те заведа при баща ти — продължи той.

Тя стоеше все така вдървена, застинала на място. Роко я хвана за ръката и я дръпна от стената.

— Тръгвай — каза й той рязко. — Колата ми е в другата пресечка.

Тя все още се колебаеше.

— Хайде, хайде — загуби търпение Роко.

Мис Бландиш започна слабо да се бори, като дърпаше ръката си. Той я хвана още по-здраво.

— Не можеш ли да разбереш, че те измъквам от тая каша?

— Остави ме — отвърна тя. — Трябва да се върна. Старата жена ще ми направи нещо.

— Забрави я — каза Роко. — Отиваш далече от нея.

Той започна да я дърпа надолу по улицата. Тя се противи малко, след това се отказа. Стигнаха до главната улица. Колата му бе паркирана на едно тъмно място. Видя, че някакъв полицай разглежда номера. Тихо изруга. Не искаше полицаите да се намесват в тази работа. Ако предадеше момичето на тях, те щяха да си припишат заслугата и да му скроят някое лъжливо обвинение. Може би дори щяха да се опитат да му прикачат отвличането. Шмугна се обратно в уличката, дърпайки мис Бландиш със себе си. Полицаят, изглежда, не бързаше. Сложи крак на стъпалото и свали шапката си. Роко стоеше в сянката и го наблюдаваше. Мис Бландиш трепереше зад него. Ченгето погледна нагоре и надолу по улицата и си сложи шапката. Роко видя, че си тръгва. Почака малко и след това, когато ченгето зави зад ъгъла, заведе мис Бландиш до колата. Бутна я на предната седалка и седна зад волана. Тя започна да кърши ръце, но той не й обърна внимание. Караше бързо и когато влезе в подземния гараж, въздъхна дълбоко. Гаражът бе пуст. От тавана светеше малка крушка, но пазачът си бе отишъл.

Мис Бландиш започна да плаче. Роко я измъкна от колата. Откри, че започва да се изпотява. Тази работа нямаше да бъде лека. Отведе я до асансьора и дръпна решетката. Чак след като затвори вратата на апартамента си, се отпусна малко. Заведе я в стаята и щракна лампата. Тя стоеше там безпомощно. Тялото й се тресеше от нерви.