Читать «Няма орхидеи за мис Бландиш» онлайн - страница 86

— Какво мислиш за това? — попита студено.

Когато Мейзи погледна нагоре, той я удари под брадата. Тя се отпусна тежко напред и Флин я премести на пода. Когато групата мъже преминаха покрай него, той запали колата и се насочи извън града.

Роко тръшна слушалката върху вилката. Беше загубил цял един проклет час в опити да открие Джон Бландиш. Не искаше да си го признае, но започваше да се притеснява. Погледна към мис Бландиш, която седеше на дивана. Каква чудесна помощ му беше тя! Все още прелистваше вестниците, четеше и препрочиташе сензационната история. Ръцете й трепереха толкова силно, че трябваше да ги мушне под бедрата си и да остави вестника разтворен отпред на килима. Главата й непрекъснато потръпваше конвулсивно и това плашеше Роко.

— Слушай, лейди — започна умолително той, — аз искам да ти помогна, не можеш ли да разбереш? Какво, по дяволите, трябва да направя? Твоето татенце е някъде наблизо. Обадих се на всички проклети номера, дето ми дадоха, ама не мога да го намеря. Не можеш ли да измислиш нещо?

Мис Бландиш като че ли не го чуваше. Тя се отдръпна.

— Остави ме на мира — извика яростно.

— Добре, добре, лейди — успокои я Роко. — Не се нервирай. Дяволски ми се ще да си помогнеш сама. Трябва да намеря татенцето ти, нали така?

Мис Бландиш го погледна.

— Не, не! — извика тя високо, като удряше коленете си със стиснати пестници.

Роко се обърка.

— Не искаш ли да се измъкнеш от тая работа? — попита той. — Не искаш ли да видиш татенцето си?

Мис Бландиш започна да хлипа. Заклати отчаяно глава.

— Остави ме — тя се люшкаше от една страна на друга, като че изпитваше силна болка. — Остави ме.

Роко заскуба коси.

— Трябва да направя нещо — извика й той. — Тая шайка ще ми дойде тук, ако не направя нещо.

Мис Бландиш скочи на крака и изтича към вратата. Задърпа с всички сили дръжката.

— Отвори я! — изкрещя пронизително тя. — Отвори я! Искам да се махна!

Роко я дръпна настрана и тя започна да удря по вратата с юмруци.

— Спокойно — извика отчаяно той.

Тя се отскубна и се втурна пак към вратата. Роко започна да ругае. Дръпна я отново и насила я сложи на дивана. Тя отвори уста да извика, но той я запуши с ръка. Почувства как зъбите й се опитват да захапят дланите му и стисна лицето й, като впи пръсти в страните й.

— Престани! — извика Роко. — Престани, чуваш ли?

Тя се отпусна малко и легна. Той отмести ръката си, като само леко я придържаше.

— Ще ме побъркаш. Аз искам да ти помогна, а ето как ми се отплащаш. Какво ти става, за Бога?

Тя лежеше и трепереше, очите й блуждаеха из стаята.

— Ще извикам ченгетата — каза Роко изведнъж. — Вече загубих достатъчно време.

— Не! — мис Бландиш отново започна да се бори. — Недей!

— О-о, я млъкни — изръмжа Роко. Блъсна я силно и я остави.