Читать «Няма орхидеи за мис Бландиш» онлайн - страница 8

Мис Бландиш вдигна ръце към шията си и отстъпи назад.

— Без глупости или ще пострадаш — предупреди Бейли.

Тя продължаваше да отстъпва и той с три скока застана до нея. В този момент Макгауан го бухна в слепоочието. Прекрасен ход, като се имат предвид обстоятелствата, ала той бе все още достатъчно пиян, за да бъде безразсъден. Пътят беше неравен, единият крак на Бейли бе още във въздуха и той се строполи на земята. Мис Бландиш нададе писък, но не много силен, а като че ли изписка на себе си. Райли не помръдна. Реши, че Бейли може сам да се справи, но все пак избута Стария Сам от колата да наблюдава мис Бландиш. Старецът я мушна в ребрата с пистолета си, калибър 38, но тя като че ли не го виждаше, вторачена в проснатия на пътя Бейли.

Вместо да скочи, Макгауан лежеше неподвижно. Пистолетът бе изхвръкнал от ръцете на Бейли и изчезнал в тъмнината. Ударът го беше разтърсил и той се изправи на колене, като псуваше тихо и цинично. За миг остана така, загледан в Макгауан, който, осъзнавайки пропуснатата възможност, се хвърли към него. Бейли се изправи да го посрещне и като отклони немощното му замахване над рамото си, му светна един под брадата. Макгауан политна, като разпери широко ръце, за да запази равновесие. Бейли пристъпи отново към него. В ръката си държеше малък бокс, който носеше, мушнат в ръкава си. Той заби лявата си ръка в тялото на Макгауан и когато момчето се наведе напред, го перна с бокса през очите и носа. Мис Бландиш чу как костта изпука, съвсем отчетливо, с остър звук, сякаш счупиха дъска. Джери се сви надве. Просна се по гръб на пътя, докато дългите му крака риеха от болка земята. Бейли застана над него и го ритна в главата. Все още ругаеше тихо. Риташе съсредоточено, като се прицелваше с изтеглен назад крак и след това нанасяше много силен удар. Райли се надвеси от прозореца на колата.

Мис Бландиш помръдна, сякаш искаше да отиде при Джери, но пистолетът се заби още по-дълбоко в хълбока й, не можеше да изкрещи. Езикът и се извиваше в устата, без да успее да издаде звук. Не можеше дори да затвори очите си. Просто стоеше и гледаше. Изведнъж Райли се надигна и отвори вратата. Бейли все още риташе, но звукът от ударите вече не бе остър; беше глух, като че ли риташе тесто. Райли се приближи бързо и яростно го отблъсна. Всички гледаха раздърпаното чучело, което някога бе дишало и живяло. Райли пое дълбоко въздух.

— Кучи син! — озъби се той на Бейли.

Бейли започна да бърше обувките си във високата трева. Стария Сам още стоеше до мис Бландиш, но ръката с пистолета висеше отпусната. Беше изплашен. Мис Бландиш бе закрила очите си с ръце. Трепереше, сякаш й беше много студено. Райли коленичи на един крак и погледна отблизо Макгауан, след това се изправи и размаха юмрук към Бейли.

— Негодник! — извика той с пребледняло и лъснало от пот лице. — Каква я забърка… сега и това проклето убийство… откачен страхливец!

Бейли затъкна пръст в яката на ризата си и яростно я задърпа.

— Той си го търсеше. Нали си го търсеше? — той извърна глава към Стария Сам, който не искаше да го погледне.