Читать «Няма орхидеи за мис Бландиш» онлайн - страница 6

Тълпата ставаше буйна и Бейли виждаше как някои мъже се опитват да се притиснат до партньорките си по време на танца. Внезапно на една от масите се разигра неприятна сцена. Студент започна да крещи на чернокосата си приятелка, която се надвеси над масата, за да го плесне по лицето. Той сграбчи ръцете й и я издърпа върху масата, като помете с трясък чашите и чиниите и плесна жълтия й копринен задник. Наоколо се събра тълпа, която се смееше и ги насърчаваше. Момичето запищя така, че чак покривът потрепери. Бейли с безпокойство отбеляза, че нравствената полиция щеше да дойде много скоро. Погледна към мис Бландиш и видя, че тя вече беше права и нетърпеливо дърпаше ръката на Макгауан. Той се изправи неуверено и я последва по пътеката между масите.

Никой друг освен Бейли не забеляза, че си тръгват. Той побърза да излезе. Широките му рамене разбутаха тълпата, която стоеше на дървената тераса и се възхищаваше на луната. Един пияница се обърна да протестира, но изтрезня веднага, като срещна погледа на Бейли. Той бързо се спусна по автомобилната алея до пътя. Пакардът се измъкна от тъмнината и Бейли се качи отзад. На волана беше Стария Сам, а Райли седеше до него.

— След минута ще излязат — съобщи Бейли. — Тя ще кара. Оня е мъртво пиян.

— Карай до фермата, покрай която минахме на идване, и спри — нареди Райли на Стария Сам. — Ще ги оставим да ни настигнат и след това ще ги притиснем в канавката.

Стария Сам включи на скорост и пакардът плавно потегли. Бейли запали цигара, извади пистолет от кобура под мишницата си и го сложи на седалката до себе си. Двигателят бе много мощен и Стария Сам бе добър шофьор. Фермата бе на следващия завой, та той намали скоростта и се пъхна в една дълбока сянка. Райли подхвърли през рамо:

— Излез на пътя и ги чакай.

Бейли взе пистолета си и като хвърли цигарата, стъпи на пътя. Като се върна малко назад, за да погледне зад завоя, ронливият чакъл захрущя под краката му. Застана отстрани на пътя. Далече напред светлините на крайпътния ресторант проблясваха в тъмнината. Съвсем слабо се чуваше и развихрилият се оркестър. Постоя така неподвижно няколко минути, след това се обърна изведнъж и изтича до колата.

— Окей. Идват.

Стария Сам запали. Когато бръмченето на приближаващата кола се усили, той включи на скорост. Пакардът се задвижи плавно и когато мис Бландиш премина покрай тях, тръгна отзад.

— Остави я да отиде малко по-нататък — обади се Райли, — след това я притисни.

Пътят беше пуст и широк, а пред тях имаше гъста гора. Това и чакаха. Светлината на фаровете не изпускаше колата отпред. През задното стъкло се виждаше главата на Макгауан. Беше се отпуснал назад и се клатушкаше.