Читать «Няма орхидеи за мис Бландиш» онлайн - страница 10

Бейли понечи да каже нещо, но вместо това вдигна рамене. Стария Сам се размърда на седалката и започна да мърмори, но Райли му изкрещя да млъкне.

— Не можете ли да разберете, че няма к’во да губим? Размърдайте си мозъците! Това е добър шанс и, Господи, единственото, което можем да направим.

— Започва да става горещо — обади се Бейли. — Тая фуста ще стане страшно опасна.

Райли се изсмя подигравателно.

— Тръгвай! — изкомандва той.

Пакардът потегли по пътя, набирайки скорост, и започна да се накланя и друса, когато Стария Сам навлезе в завоите. Нощта бе много тъмна и почти нямаше други коли. По-нататък пътят стана по-лош и пуст.

Райли издърпа мис Бландиш от пода на колата и я сложи да седне в ъгъла. Не можеше да я види, но я чувстваше. Ръцете му се протегнаха към шията й и зачовъркаха закопчалката на огърлицата. Колата се накланяше и той почувства допира на нежната й кожа. Косата й влезе в очите му и това му се понрави. Съвсем търпеливо разкопча огърлицата, свали я най-сетне и я сложи във вътрешния си джоб. Протегна отново ръце и докосна скута й, почувства нежните, закръглени бедра — гладки под копринената рокля. Изведнъж усети, че се изпотява, но Бейли бе чул учестеното му дишане. Лъч светлина го удари в лицето, когато Бейли се обърна назад с джобно фенерче в ръка.

— Искаш ли осветление? — попита той, без да отклонява лъча.

Райли почувства как светлината го пронизва и рязко дръпна ръцете си. Бейли насочи прожектора към мис Бландиш.

— Готино парче — отбеляза той.

Мис Бландиш бе все още в безсъзнание. Върху бялата й кожа, там, където я бе ударил Райли, имаше малка синина. Тя лежеше, свита в ъгъла си; черното копринено наметало бе отворено и откриваше бялата й рокля. Бейли видя, че огърлицата бе изчезнала и присви очи.

— Изгаси тая светлина — обади се сковано Райли.

— На твоите услуги — отвърна Бейли и щракна копчето. — Ако не можеш да виждаш, само се обади.

Той не промени позата си, а остана облегнат на седалката, взрян в Райли.

Бяха препускали здравата около два часа, когато Стария Сам се обади, че трябва да заредят с бензин. Почти на всяка миля минаваха покрай някоя тъмна ферма и доста се бяха отдалечили от централното шосе. Околността бе неравна и хълмиста. Бейли насочи фенерчето си към мис Бландиш. Тя бе съвсем неподвижна, потънала в дълбок сън.

— Няма и да мръдне — каза Райли. — Давай, сложи малко бензин.

Продължиха, докато стигнаха до една усамотена бензиностанция. Висок селяндур се дотътри от бараката и напълни резервоара колкото можа по-бързо. Беше затъпял от съня и нито веднъж не погледна колата. Докато завърташе капачката, една друга кола, „Еърфлоу“, без светлини, допълзя до пакарда. Тримата се стреснаха — никой не беше я чул да се приближава. Бейли отпусна тежко ръка върху пистолета си. Висок едър мъж с черно бомбе, нахлупено над очите, се измъкна от колата и погледна с интерес към пакарда. Той видя движението на Бейли и внезапно се надвеси над прозореца.