Читать «Няма да ти се размине» онлайн - страница 8

Джеймс Хадли Чейс

— Разбира се, че няма да знаеш — каза той и потупа ръката й. — Ще ти разкажа, но първо трябва да обещаеш, че ще запазиш всичко само за себе си.

Тя изведнъж почувства, че започва да й се гади.

— Нали не смяташ да извършиш нещо, което ще ти докара неприятности с полицията? — попита го.

Тежките му вежди неодобрително се свиха. В очите му се появи враждебният, гневен поглед, който толкова често беше виждала.

— Добре, хайде да забравим — каза той с раздразнение. — Във всеки случай не му е сега времето да го обсъждаме. По-добре побързай с обличането, че ще закъснееш. — Скочи от леглото, отблъсквайки ръката й. — Ще направя кафе — добави Хари и отиде в кухнята.

Известно време тя седя на леглото неподвижна, притиснала с ръце гърдите си. После стана, отиде до тоалетната масичка, прекара бързо един гребен през косата си, приключи със закопчаването на роклята и влезе в кухнята, където той вареше кафе.

— Хари, кажи, моля те, какво възнамеряваш да правиш — рече тя, опитвайки се да запази гласа си спокоен.

— Ще си мълча.

— Може би е по-добре да си остане моя тайна — отвърна той, но за нея беше ясно, че ще й каже. — Обаче не желая да слушам мърморене, че не би трябвало да го правя. Наумил съм си да го сторя и никой няма да ме спре, включително и ти. Когато се сдобия с парите, ще отида в Лондон, после в Париж и накрая в Рим. Ще обикалям, ще се забавлявам, а след това ще си купя една от онези малки фирми с въздушни таксита. Ще си взема съдружник, за да мога да развивам бизнеса, и ще летя, когато си поискам. Това е работата, която искам, и това е работата, която ще имам.

— Разбирам — каза Глори.

— Щом взема парите — продължи той, — ще пътувам, независимо дали с тебе, или без тебе. Ти ще решиш. Ако не искаш да идваш с мене, просто кажи. Ако искаш да дойдеш, още по-добре, защото не се сещам за никого другиго, с когото би ми било приятно да обиколя Европа.

— Той напълни чашата си с кафе и приседна върху кухненската маса, като погледна Глори. — Имаш време да решиш… Извинявай, ако изглеждам като човек, който опира пистолет в главата ти. Не бих искал да ме възприемаш така, докато доразвивам идеята си. Сега тя е единственият ми шанс да се върна към летенето. Искам сам да съм си господар, а това означава, че ми е нужен капитал. До мен има място за тебе, ако го желаеш. В противен случай ще замина сам.

Тя се опита да запази хладнокръвие, но беше обзета от страх — гаден, смразяващ страх, който я караше да трепери.

— Какво имаш намерение да извършиш, Хари? — запита Глори, докато отиваше към кухненския стол отсреща, за да седне.

— На двайсет и пети този месец — рече Хари — пратка диаманти ще бъде доставена в Сан Франциско с един от самолетите на Калифорнийската въздушно-транспортна корпорация, за да бъде натоварена на кораб за Токио. Зная го, защото аз щях да карам машината. Диамантите струват три милиона долара. Смятам да ги задигна.

Тя се почувства така, сякаш в сърцето й вкараха парче лед. Помисли си, че сигурно е луд. Диаманти! На стойност три милиона долара! Щяха да го хванат и да го опандизят за двайсет години, а може и повече. Щеше да бъде почти на петдесет, когато излезеше, а тя… Глори потрепери от мисълта на какво ще заприлича след двайсет години.