Читать «Не е моя работа» онлайн - страница 95

— Изглеждаш невероятно! — казах и я обвих през кръста.

Тя ме бутна почти грубо, разтърси глава и се опита да запази усмивката на устните си. На мен ми се стори изкривена.

— Не сега, Стиви. Нека почакаме, докато бъдем в безопасност.

— Всичко е наред, скъпа.

Тя ме блъсна прекалено късно. Вече бях напипал онова, което търсех под пуловера й, на кръста.

— Хайде, да вървим.

Взех шапката си, огледах стаята, за да се уверя, че не сме оставили нещо и пристъпих към вратата.

Нета ме последва. Аз й носех чантата. Тя — коженото си палто на рамо.

Отворих вратата.

Пред лицето ми, с ледени очи, с изкривена уста, стоеше Коридън.

Глава двадесет и четвърта

Пронизителният вик на Нета разцепи въздуха.

— Здравей, Коридън — въздържано го поздравих и отстъпих назад. — Май успя да дойдеш за финала.

Той влезе в стаята и затвори след себе си. Очите му любопитно се спряха на Нета. Тя се отдръпна назад и закри лицето си с ръце.

— Не знам какво сте намислили вие двамата тук, — ядно изрече Коридън — но това ще почака. Имам заповед за арестуването ти, Хармас. Съжалявам. Предупреждавах те нееднократно. Брадли подаде жалба срещу теб за кражба на четири пръстена й извършено насилие. Ще трябва да дойдеш с мен.

Тъжно му се усмихнах:

— Много, много лошо. Точно сега, Коридън, има по-важни неща, за които да се тревожиш. Я виж тази млада жена тук. Не искаш ли да ти я представя?

Посочих към Нета, която се втренчи в мен с изопнато пребледняло лице и премрежен поглед. Коридън пък ми хвърли суров поглед:

— Коя е тя?

— Не се ли сещаш? Виж й червената коса. Не чувстваш ли мириса на люляк? Хайде, Коридън, какъв детектив си, по дяволите?

По лицето му се изписа учудване.

— Тя да не би да е...? — започна той.

Поклатих глава към Нета и казах:

— Съжалявам за това, дете. Но няма как да се измъкнеш вече — обърнах се пак към Коридън. — Да. Запознай се с Нета Ани Скот Брадли.

Нета се сви от ужас.

— О, — задъха се тя. — Ти, ти... копеле мръсно!

— Подбирай си речника, сладка. Коридън лесно се разярява.

Коридън се вгледа в Нета, после в мен.

— Казваш, че тази жена е Нета Скот? — запита.

— Разбира се, че е. Или мисис Джак Брадли, също Ани Скот, както предпочиташ. Аз бях прав, тя не се е самоубила. Ето я, от жива, по-жива. Освен това ще ти покажа нещо, което би те заинтересувало.

Сграбчих Нета точно когато се опита да избяга към другата стая.

Лицето й стана като варосано; очите й мятаха искри от гняв и страх. Опита се да ме зашлеви. Хванах я за китките, извих ръцете зад гърба й и я приклещих пред себе си.

— Спокойно, дете — казах, като се пазех от яростните й юмручета. — Покажи на инспектора какво хубаво бельо носиш. — Хванах я за пуловера и го смъкнах през главата й. После я повалих, докато тя пищеше и се мяташе, и дръпнах ципа на панталоните й.

Коридън изпсува и се приближи към нас.

— Спри! — извика той. — Какво си мислиш, че правиш?

— Дера един заек! — заблъсках Нета към канапето и я проснах отгоре. Напънах се малко, докато я узаптя, но накрая стъпих с коляно върху гърба й.

Коридън сграбчи ръката ми, но аз го отблъснах.

— Я погледни този тук колан — посочих към тежкия метален колан, увит около кръста на Нета.