Читать «Не е моя работа» онлайн - страница 93

Бикс се захили и ме сръга в ребрата.

— Брато, ти си наред. Излез отвън и ми направи тая услуга да си счупиш крака.

— Тя просто се шегува — казах. — Защо тогава преди десет минути ми каза, че всички от Военно-въздушните сили са мижитурки, Нета?

— Но тогава не познавах Хари — запротестира Нета. — Вземам си обратно думите.

Бикс се наведе напред.

— Ние сме солта на земята, сладурче — каза. — Така казват и по вестниците, а вестниците никога не лъжат.

— Не лъжат много — рече Нета.

След като барманът донесе питиетата и се отдалечи, Бикс продължи:

— Значи искате да пътувате с мен, така ли? — попита.

Нета го погледна, изведнъж станала сериозна. Кимна.

— И бихте ли ми се доверила да Ви прехвърля там? — продължи той.

— Бих ти се доверила, като се качим на самолета, но не другаде.

Бикс избухна в гърлен смях.

— Виж, това девойче се майтапи, Стив. Доста е нажежено, за да се държите за мен. Лейди, аз се шегувах преди малко. Жените не значат нищо за мен. Попитайте Стив, той ще потвърди.

— Точно така — казах аз. — Жените не значат нищо за него, но само го остави насаме с някоя и гледай какво става.

— Защо, ти плъх такъв,... — започна сломено той.

— И предполагам, не мога да му се доверя? — попита Нета. — И няма да викам за помощ.

— Няма? — Бикс попита и очите му изскочиха. — Така честно ли е? — обърна се към мен. — Изчезвай, трима сме, ти само пречиш!

— Хайде да спрем тия глупости и да се хванем за работа — настоях аз. — Сега я видя, ще се съгласиш ли?

Бикс изпи уискито си, погледна Нета, погледна мен.

— Да, не мога да откажа на красавица като нея. Но е дяволски риск.

— Ами! — казах. — Знаеш, че е лесно. Не го слушай, Нета, придава си важности.

— Сериозно, рисковано ли е? — попита Нета, като търсеше лицето му.

За момент Бикс се бореше с изкушението да преувеличи, но се отказа.

— Е, не чак толкова много — призна той, като ми се намръщи. — Веднъж да придумаш пилота — както е в случая — и става лесно. Ще се срещнем на входа на летището, ще тръгнем заедно, ще пием по едно сред тълпата. После ще предложа да ви покажа моя самолет и ще слезем на пистата. Няма да има никой наоколо, ако сме там преди десет и петнадесет. Двамата ще се качите на самолета и ще ви покажа, къде ще се скриете. Ще излетим в десет и половина. Когато се приземим, ще ме чака кола. Всичко, което трябва да направите, е да стоите отзад на колата. Ще хвърля разни мои неща отгоре ви. Когато излезем от летището, ще можете да се покажете. Ще ви оставя, където пожелаете.

Нета се замисли за момент.

— Наистина ли е толкова просто?

— Да. Правил съм го и преди, ще го направя и сега. Но предупреждавам, ще искам по целувка от пасажерите си.

— Мен няма да ме целунеш — студено казах. — По-добре да преплувам Атлантическия, ако са такива условията ти.

— Аз също — забързано каза Хари. — Не говорех на теб, глупак.

Нета му се усмихна:

— Няма да има проблеми с това. Мисля, че условията са разумни.

Ние побъбрихме двайсетина минути, изпихме доста уискита, и в осем и десет Бикс реши, че е време да тръгва.

— Чакам ви двамата на летището в десет без петнадесет. Не закъснявайте — хвана ръката на Нета. — До скоро — продължи той. — И запомнете, ако се уморите от него, аз съм следващият в списъка. Червенокосите ме пробождат право в сърцето.