Читать «Не е моя работа» онлайн - страница 94

— Ще запомня — каза, като му хвърли втренчен поглед, който го омаломощи. — Ако Ви опозная по-добре, — тя продължи — и ако реша да го напусна, въпреки, че е много мил и има добри маниери.

— О, това няма да му помогне. — Бикс се захили. — Е, не е крадец като мен.

Надигна се и тръгна, като че летеше.

В момента, в който вратата се трясна след него, Нета загуби веселата си усмивка и ме погледна нетърпеливо.

— Сигурен ли си, че всичко е наред? Той е такова момче. Сигурен ли си, че можем да му се доверим да ни прекара читави? — повтори тя.

— Не се тревожи — казах. — Той е минавал хиляди пъти над Океана. Бомбардирал е Германия от @ада до замята и обратно. Може да изглежда като момче, но не се заблуждавай. Каквото каже, ще го направи. Той те хареса, а това значи, че сме в сигурни ръце.

Тя въздъхна тежко и хвана ръката ми.

— Добре, скъпи. Няма да се притеснявам, но съм нервна. Какво ще правим сега?

— Ще отидем до апартамента, ще вземем нещата ти и право на летището. Хайде, Нета, екскурзията започна.

След десет минути бяхме в апартамента на Маджи.

— Пътуваш леко, надявам се — казах и хвърлих шапката си на канапето.

Тя кимна:

— Да. Не искам да оставям тук всичките си прекрасни рокли, но ще си купя, каквито си пожелая оттам. — Тя се приближи и обгърна врата ми. — Толкова си чудесен, Стиви. Не мога да ти се отблагодаря никога. Не знам какво щях да правя без теб.

За момент се почувствах като мръсник, после се сетих за начина, по който изглеждаше Литълджонс, безпомощен на земята, и това ме вледени.

— Забрави — казах. — Готова ли си?

Тя каза точно това, което се надявах да каже: от него зависеше успехът или провалът на моя план.

— Дай ми пет минути, Стиви. Искам да се преоблека. Не съм с достатъчно топли дрехи за това пътуване.

— Хайде! Облечи си вълнени дрехи. И проклет да съм, ако не дойда да ти помогна.

Тя се засмя неловко и отиде до вратата на спалнята.

— Стой отвън, мистър Хармас — подсмихна се тя с лъжлива строгост. — Мина доста време, откакто не си ме виждал гола, срамувам се.

— Права си — изведнъж станах сериозен. — Беше отдавна: доста отдавна, Нета.

Но тя не ме слушаше. Влезе в банята и затвори вратата. Чух да превърта ключа.

Седнах на канапето и запалих цигара. Дланите на ръцете ми бяха влажни, краката ми трепереха. Нормална треска при вълнение.

Минаха пет минути, после още пет. Чувах Нета да се движи в другата стая. Пепелта от цигарата ми падаше на пода.

— Хей! — запазих самообладание и извиках. — Времето напредва, Нета!

— Идвам след миг.

Минута по-късно чух да отключва и тя излезе.

Беше облечена в светъл вълнен пуловер, черни панталони и кожено палто, наметнато отгоре. В дясната си ръка носеше куфар.

— Съжалявам, че се забавих — каза и ми се усмихна, въпреки, че лицето й пребледня, и очите и излъчваха нетърпение. — Само пет минути след девет е. Добре ли изглеждам?

Пристъпих към нея.