Читать «Има ли нещо по-хубаво от парите?» онлайн - страница 9

Едва след като Сам ме сръга, разбрах, че е тръгнала без да плати колата.

Аз я платих.

Почувствувах, че това беше най-малкото, което можех да направя, след като бях слушал тоя божествен глас.

Глава втора

I

Върнах се в стаята си след полунощ. В момента в който отключих вратата на моята стая, се отвори срещуположната врата и отвътре се показа Рима.

— Здравей — каза тя. — Ето, нанесох се.

— Предупредих те, че не е кой знае какво, — казах, като отворих вратата и включих осветлението — но поне е евтино.

— Сериозно ли говореше всичко онова за гласа ми?

Влязох в стаята, като оставих вратата широко отворена и седнах на леглото.

— Абсолютно сериозно. Можеш да направиш големи пари с твоя глас.

— Наоколо има хиляди певци и певици, които умират от глад. — Тя пресече коридора и се облегна на рамката на вратата ми. — И през ум не ми е минавало да ставам като тях. Мисля, че е по-лесно да вадя някой друг долар като статистка в киното.

Откакто бях напуснал армията, нямаше нещо което да бях вършил с някаква охота, но сега ентусиазмът ми не знаеше граници пред перспективите на гласа й.

Вече бях разговарял с Ръсти за нея. Бях му предложил да пеем с нея в дует, но той не искаше и да чуе за това. Беше съгласен с мен, че има глас, но беше решен на никаква цена да не допусне жена да пее в заведението му. Опита се да ме убеди, че рано или късно ще се случи голяма беда. Имал си достатъчно неприятности и сега, за да си търси допълнителни бели.

— Познавам един човек, който може да ти свърши работа. — казах на Рима. — Ще говоря утре с него. Управител е на нощен клуб на 10 улица. Не е кой знае какво, но за начало става.

— Е, благодаря ти …

Гласът и прозвуча толкова вяло, че аз я изгледах остро.

— Не искаш ли да станеш професионална певица?

— Готова на съм на всичко само да изкарам някой долар.

— Добре, ще поговоря с него.

Изритах обувките си, като й дадох да разбере, че трябва да се върне в стаята си, но тя продължаваше да стои облегната и да ме наблюдава с големите си кобалтовосини очи.

— След малко захапвам възглавницата — казах. — Ще се видим утре по някое време. Ще говоря и с човека.

— Благодаря ти. — Не мърдаше от мястото си. — Много ти благодаря. — И след пауза добави: — Неприятно ми е да те питам, но можеш ли да ми помогнеш с пет долара? Ужасно съм закъсала.

Свалих си сакото и го захвърлих на един стол.

— И аз също. Последните шест месеца карам на мускули. Не си блъскай главицата с това. Ще свикнеш.

— Цял ден не съм сложила нищо в устата.

Започнах да развързвам вратовръзката си.

— Съжалявам, но и аз съм като теб. Лягай си. Заспиш ли, ще забравиш, че си гладна.

Тя внезапно изпъчи гърдите си към мен. Лицето й беше абсолютно безизразно, като произнесе:

— Трябват ми малко пари. Ще прекарам нощта с теб, ако ми дадеш пет долара. Ще ти ги върна.

Закачих си сакото в дрешника. С гръб обърнат към нея й казах:

— Остави. Нали ти казах, че не обичам длъжници до гроб. Излез от стаята.

Вратата на спалнята ми се затвори и лицето ми се изкриви в гримаса. Завъртях ключа. Измих се, смених пластира върху лицето ми и си легнах.