Читать «Вендета: Отмъщението на Лъки» онлайн - страница 54

— Тогава да вървим.

— Мога ли да взема и годеника си? — попита Нона.

— Не знаех, че си сгодена.

— Той е секси и толкова готин, че ще се влюбиш в него. Но долу ръцете!

— Доведи го, стига да не говори.

Нона се нацупи.

— Толкова си гаден, Люк.

— Моля?

— Нищо.

* * *

Студиото на Люк Казуей беше в Сохо, близо до „Трибека“. Бриджит, Нона и Зандино пристигнаха с такси, следвайки Люк, който беше тръгнал напред със собствената си кола. Те изскочиха от таксито.

— Толкова е гот! — въодушевено каза Нона. — Люк е най-великият!

Зандино звънна на звънеца на първия етаж. След малко Люк им отвори. Тримата влязоха в открития товарен асансьор и се изкачиха до върха на голямото индустриално здание.

— Добре дошли, деца — каза Люк, поздравявайки ги на тежката врата от неръждаема стомана.

— Тук сме! — възкликна Нона. — Готови за действие!

— Мога да го видя — каза Люк, въвеждайки ги в огромното си студио.

— Невероятно! — извика Бриджит, преминавайки покрай фотографиите на топмоделите, покриващи изчистените до бяло стени.

— Кой иска едно питие? — попита Люк.

— Не пия — отговори Бриджит, все още взирайки се в снимките и чудейки се дали някога ще стане толкова известна като момичетата на тях.

— Аз пък искам — каза Нона. — Бърбън с вода.

— Това е много възрастно питие за детето, което познавам, откакто беше на дванадесет години — отбеляза Люк, тръгвайки към функционалния, целия в бяло и стъкло бар.

— Аз съм много възрастно момиче — натърти Нона и го последва.

— Това мога да го видя.

— О, Люк, това е Зандино, моят годеник — каза тя и избута Зандино напред.

Люк се здрависа с него с двете си ръце.

— Питие?

Кръглото лице на Зандино засия.

— Кока кола, моля.

Люк го изгледа накриво.

— Хубава роба — каза той.

— Традиционна — отговори Зандино, все още сияейки.

Нона се изкикоти.

— Мислехме, че ще изкара акъла на родителите ми, ако я носи на приема им тази вечер.

— Нищо не може да изкара акъла на Ефи и Юл — рече Люк. — Те са най-либералната двойка в Ню Йорк — и най-интересната. — Той им подаде напитките им. След това отстъпи назад и отправи дълъг критичен поглед към Бриджит. — Добре — каза той. — И какво ще правим сега?

— Ти си фотографът — отбеляза Нона.

Люк не я чу.

— Добре, скъпа — обърна се той към Бриджит. — Махни си обувките и застани пред апарата ето там.

Тя изскочи от ботушките си на Бланик и се изправи на светлосиния фон.

Люк включи стереото и гърленият глас на Ани Ленъкс изпълни студиото.

— Най-важното нещо е да се отпуснеш — каза той, зареждайки филми в два апарата. — Ще направя няколко черно-бели снимки и няколко цветни и ще видим какво ще излезе. Не е голяма работа. Само не ме нервирай.

Това, че най-сетне беше пред обектива, накара увереността на Бриджит да понамалее. Внезапно тя се почувства неудобно и не беше сигурна какво да прави. Беше си се представяла как дефилира на ревю в Париж, пристъпвайки самоуверено, облечена в тоалет на някой от най-големите дизайнери, и хвърляйки на всички онзи отработен поглед, който трябва да ги накара да паднат мъртви само защото тя е толкова велика. Но истинското заставане пред обектива я беше объркало напълно.