Читать «Вендета: Отмъщението на Лъки» онлайн - страница 48
Джаки Колинс
Цялата история отне по-малко от три минути. Бързият секс, както и бързата закуска, можеше да направи повече от всички изискани ястия на света.
— Исусе! — възкликна той, напълно доволен. — Това наистина е нещо!
Винъс се изправи, измъкна хартиена кърпичка от една кутийка в дамската си чантичка и старателно избърса устните си.
— Сметнах, че изглеждаш като изпъната струна, Куп. Мисля, че те накарах да се отпуснеш.
— Ти си невероятна! — засмя се той.
— Опитвам се да ти доставя удоволствие — каза тя, вглеждайки се в отражението си в огледалото.
— И го правиш — отговори той, протягайки ръце високо над главата си.
— Щях да ти липсвам, ако не бяхме женени, нали, Куп? — подразни го тя, взирайки се в неговия образ в огледалото.
Той я обърна и я дръпна към себе си.
— Липсваш ми всяка минута, когато не сме заедно — каза той съблазнително с целия съживен чар на Купър Търнър.
„Лъжлив, похотлив кучи син.“
Тя нежно го отблъсна.
— По-добре да се връщаме. Сигурна съм, че Феликс има още много да ми разказва за талантливия си език.
— Да ти разказва за талантливия си език… — започна Купър. — Когато се приберем тази нощ у дома…
— Да?
— Ще видиш — каза той поверително.
— Ще видя?
— О, да, ще видиш. Имам само тебе — той се закопча, хвърли последен поглед в огледалото и отключи вратата. — Нека да си тръгнем рано тази вечер, скъпа, нямам търпение да остана насаме с тебе.
— Както искаш — отговори Винъс, услужлива докрай. — Каквото ти хрумне.
ГЛАВА 10
— Как е станало така, че не сте дошли да се срещнете с мене?
— Просто лош късмет, предполагам — Бриджит отговори с точната доза надутост.
Тежкият оловен поглед на Мишел Ги се плъзна по нея, спирайки се върху гърдите й, провокиращо разголени от секси роклята й на Ерве Леже.
— Елате в офиса ми утре — каза той. — Донесете и албума си.
— Ще дойда — съгласи се Бриджит. — Само че имам нещо като ангажимент.
— Какво правите?
— Каталог за чужбина.
— Какъв?
— Ъъъ… Услуга на приятел — каза тя колебливо.
— Кой е фотографът?
— Ъъъ… Фотографът…
Мишел започна да се смее.
— Вие сте хубаво момиче — каза той. — Много хубаво. Обаче, ma cherie, в Ню Йорк има много хубави момичета, които се опитват да станат модели. Един съвет — не лъжете, бъдете искрена.
— Винаги съм искрена — отвърна тя, — когато е необходимо.
Той хвана брадичката си.
— Участвали ли сте в ревюта?
— В Ню Йорк съм съвсем отскоро.
— Така че не сте се виждали с други агенти?
По дяволите искреността.
— Още не — излъга тя.
— Ето визитната ми картичка — каза той. — Бъдете в офиса ми в десет сутринта. Може би имам нещо точно за вас.
Бриджит едва изчака да намери Нона и да й благодари, че я е представила.
— Толкова е хубаво — извика тя, а очите й светеха въодушевено. — Отдавна се опитвах да си уредя среща с Мишел Ги.
— Мишел има репутацията на сваляч — предупреди я Нона. — Той живее с онзи английски модел, Робъртсън, знаеш я, дето е толкова слаба, че може да се провре през открехнат френски прозорец. Всички знаят, че е обвързан. Но това не го спира — той все още скача върху всяко момиче.