Читать «Вендета: Отмъщението на Лъки» онлайн - страница 50

— Отивам си в къщи, Алекс — каза тя с тих безизразен глас.

Той кимна, твърде изморен и отвратен, за да каже нещо. Тя напусна апартамента му и той чу тишината — тишина, разбиваща мрачната земя; това беше достатъчно, за да подлуди един мъж. Заравяйки глава под възглавницата, той заспа неспокоен сън.

* * *

Лесли Кейн беше нервна. Нещо се беше случило, а тя не знаеше какво. Купър беше съвсем студен към нея и тя не можеше да разбере защо. Той седеше от дясната й страна около кръглата маса за хранене, а Джеф — от лявата й. Тя си беше представяла, че това ще накара Купър да полудее от ревност. Но не би. Той изглеждаше незаинтересован, почти студен, докато си бъбреше любезно със съпругата лесбийка на Феликс. Лесли знаеше, че Мюриъл Цимър е лесбийка, защото в миналото й на високоплатено момиче на повикване тя беше изпратена в имението на Цимър с още две други момичета, на трите им бяха дали прозрачни роби и сложно изработени венециански маски и след това ги бяха въвели в черна спалня с голямо и кръгло водно легло, където ги очакваше госпожа Цимър, гола, но с високи до бедрата гумени ботуши и с голяма озъбена усмивка. Лесли добре си спомняше тази вечер. Госпожа Цимър — вероятно не. Слава Богу, че тя беше с маска!

Лесли не можеше да се удържи да не каже нещо на Купър, въпреки че знаеше, че моментът сега не е подходящ.

— Направила ли съм нещо, което да те е ядосало? — прошепна тя, плъзгайки ръка по бедрото му под прикритието на дългата кадифена покривка за маса.

— Мм? — той я погледна неопределено, сякаш не бяха нищо повече от случайни познати.

— Купър… — промърмори тя, мислейки за това, какъв беше по-рано същия ден — с глава, заровена между краката й, с опитни докосвания, които изгаряха кожата й.

— Не сега, Лесли — измънка той и отмести ръката й, докато отново се обръщаше към Мюриъл Цимър.

Лесли почувства ужасна буца в гърлото си. Тя… го… губеше… Как можа да се случи толкова бързо? Когато беше влязъл в къщата й преди два часа, той беше изцяло неин. Джеф Стоунър се наведе към нея, говорейки й с нисък интимен глас. Той приличаше на младия Харисън Форд. На нея обаче не й пукаше, той не я интересуваше нито на йота.

— Лесли — каза той сериозно. — Да ме поканиш тук тази вечер беше дяволски мило. Според холивудската схема на нещата аз съм нищо, никой. Само че ти не се притесняваш от това, ’щото виждаш в мене мъж, когото харесваш, приятел. Без задни мисли. Ти си нещо различно.

О, Господи. Джеф си мислеше, че тя е толкова мила, а единственото, което правеше, беше, че го използваше. Сега хитрият й план да накара Купър да ревнува се беше провалил.

Винъс Мария, която разговаряше на масата с кънтри певеца и с дизайнерката на дрехи, внезапно стана и почука по чашата си с вилицата.

— Мога ли сега да кажа нещо? — попита тя, след като на масата се възцари тишина. — Мисля, че някой трябва да каже нещо, защото това е толкова специална вечер — и тя се усмихна на Лесли с топла, приятелска усмивка. — Лесли, скъпа, ти направи толкова впечатляваща вечеря. Компанията е интересна, храната — изискана — искам да кажа, какво повече може да желае всеки от нас? Всъщност чувствам се толкова уютно тук тази вечер, че искам да споделя една голяма тайна с всички вас.