Читать «Вендета: Отмъщението на Лъки» онлайн - страница 46
Джаки Колинс
— Кой ще ме вземе, щом трябва да отглеждам син на твоята възраст? Твоя е вината, че сега съм сама. Запомни това, Алекс.
И как можеше да го забрави, след като тя му го напомняше постоянно? За щастие, тя винаги беше притежавала достатъчно пари. Не че някога му беше дала някакви. Не че и той някога й беше искал.
Тин Лий се изправи.
— Ще отида до тоалетната — каза тя.
Майка му имаше благоразумието поне да изчака, докато Тин Лий вече не можеше да чуе, преди да се впусне в обичайния си поток от критицизъм.
— Не познаваш ли никакви американски момичета, Алекс? Със сигурност някоя от актрисите в твоите филми би била подходяща да излизаш с нея. Защо винаги си с тези азиатски жени? Те пристигат тук, за да търсят по-добър живот. Както и да е, сигурна съм, че ти добре знаеш, че в своите страни повечето от тях не са нищо повече от обикновени улични проститутки.
— Нямаш представа за какво говориш — каза той, опитвайки се да не се вбеси прекалено от глупостите й.
— Определено имам — отговори Доминик, почуквайки с нокътя на пръста си по масата. — В немилост съм пред моя дамски клуб по бридж заради тебе.
— Заради мене?
— Да, Алекс, заради тебе. Те четат за тебе в онези таблоиди. Разказват ми ужасяващи неща.
— Какви неща?
— Защо не можеш да се установиш при едно обикновено американско момиче?
Вече колко пъти бяха водили този разговор? Колко пъти я беше ругал и й беше крещял? Беше научил, след дългогодишна терапия, че просто вече не си струва. Каквото и да кажеше тя, то изобщо нямаше значение, и той отказваше да си взема бележки от жестоките й приказки.
В края на вечерята беше пиян. Когато си тръгнаха от ресторанта, Тин Лий автоматично се плъзна зад кормилото на мерцедеса.
— Мога да карам — протестира той, олюлявайки се по тротоара.
— Не, не можеш — каза тя твърдо, но мило. — Сядай отзад, Алекс.
— Хубаво малко сладурче е тази — промърмори майка му, качвайки се на мястото до шофьора.
Сякаш можеше да знае. Доминик не знаеше нищо. Нищо. Глупости. Тя беше гадна, лицемерна и омразна жена. Но тъй като му беше майка, следователно той трябваше да я обича, нали?
Той се просна на задната седалка на колата, напълно мълчалив, докато закараха Доминик в дома й в Доъни.
— Беше такова удоволствие да се запозная с вас, госпожо Уудс — каза Тин Лий, все още шофирайки. Това момиче имаше безупречни маниери.
Доминик кимна царствено.
— За мене също, скъпа — пауза. — Всъщност приеми един съвет от една по-възрастна и по-мъдра жена. Алекс не е за тебе — прекалено е стар. Бъди умно момиче и си намери някой на твоята възраст.
„За Бога, мамче, благодаря ти. И ти върви по дяволите.“
Доминик се вмъкна в сградата, без да погледне назад.
— Тя е… ъъъ… много приятна — каза Тин Лий, едва процеждайки думите.
Алекс се засмя гръмогласно.
— Много приятен е задникът ми. Тя е бясна кучка и ти го знаеш.
— Алекс, моля те, не говори така за майка си. Кармата ти няма да е добра.
— Хич не ми и пука за кармата — каза той, пиянски опипвайки малките й гърди изотзад. — Закарай ме в къщи, скъпа. Смятам да ти покажа как го прави един плешив грозник, за когото вече всичко е минало. Ще подпаля шибания ти свят!