Читать «Кучката» онлайн - страница 57

Федърс се покашля.

— Най-добре ще е да я подновите. Семейство Грант организират прием този уикенд. Мисис Халед естествено е поканена, а също Рутс и Чарли Уотсън. Гледайте да получите покана и да се вместите в групата.

Нико се поколеба, никак не му се искаше отново да използва Фонтен, веднъж беше повече от достатъчно.

— Не знам — неуверено започна той.

Тонът на Федърс стана заплашителен.

— Отивате на партито, убеждавате Санди да се откаже от надбягванията и ако успеете… е, сигурен съм, че ще уредим по някакъв начин разсрочването — към края гласът му вече режеше.

Нико наистина нямаше друг избор.

„Хобо“ се пръскаше по шевовете от хора. Когато Фонтен пристигна, Стийв Валънтайн се втурна да я поздрави. Изглеждаше много ефектно в белия си костюм и с новата прическа. Сами поздравяваше гостите, спираше да говори и сияеше. Новите диджеи бяха върхът и пускаха невероятни парчета, а сервитьорите приличаха повече на манекени.

— Страхотно! — Ванеса вече беше там. — Прекрасно! Каква атмосфера! „Дикис“ прилича на стара шапка пред това.

— Направи ми една услуга — потанцувай с Паоло — простена Фонтен. — Ако продължи да се мотае около мен, ще му лепна някой шамар.

— Защо, какво е направил?

— Не ти ли казах? Отказах секса.

— Ти?

— Да, скъпа, аз. Не се изненадвай толкова.

— Как мина? — поинтересува се Хал.

Нико сви рамене.

— Доста е усукано, по-добре да не те замесвам.

Хал кимна.

— Това ме устройва.

— Трябва да видя Фонтен — каза Нико.

— По работа или за удоволствие?

— И двете.

— Имаш късмет. Тази вечер е партито в „Хобо“.

— Да вървим.

Докато пътуваха с такси, Нико се чудеше какво да й каже. Да беше друга жена, имаше запас от хиляди готови фрази, но Фонтен… Тя беше различна.

Понякога животът е твърде несправедлив.

Фонтен беше в стихията си. Усилената работа се отплащаше. Всичко вървеше както трябва. Танцуваше с различни почитатели и се наслаждаваше на вниманието, което получаваше от всички страни.

Сами също се забавляваше. Личните му гости бяха две шестнайсетгодишни близначки и една изгряваща поп-звезда.

Граф Паоло се мъкнеше по петите на Фонтен. Ванеса, която трябваше да го поеме, беше погълната от един отегчителен страшно нисък жокей и също толкова досадната му и висока при това съпруга.

Ленард покани Фонтен на танц.

— Идваш този уикенд, нали?

— Разбира се. Надявам се да си почина.

Ленард й намигна.

— Не мога да си те представя да почиваш.

Започна едно бавно парче на Дона Съмър и Ленард използва възможността да сграбчи Фонтен. Тя усети топлите му влажни ръце през роклята.

— Малко по-хлабаво, Ленард, не мога да дишам.

— Какво ще кажеш да обядваме заедно някой ден?

— Става, ще го уредим с Ванеса — направи се на наивна тя.

Успя да се измъкне. Не й стигаше граф Паоло, ами трябваше да търпи и нахален съпруг.

Хал имаше среща с една достопочтена вдовица, която щеше да води на партито в „Хобо“.

По пътя Нико реши да му разкаже по-подробно какво се иска от него. Хал подсвирна.

— Май все пак е по-добре от това да ти отрежат краката до глезените! — наистина знаеше как да накара човек да се чувства по-добре.

Когато влязоха в клуба, възбудата беше проникнала навсякъде. Сами ги посрещна и настоя да седнат на неговата маса. Нико веднага забеляза Фонтен, което не беше трудно, другите просто бледнееха пред нея.