Читать «Кучката» онлайн - страница 59

Седеше в офиса си и за петнайсети път прехвърляше възможностите, когато влезе секретарката му — дългокрака мадама с ослепителна усмивка.

— Жена ти се обади — съобщи тя, докато сядаше на бюрото му. — Каза да й звъннеш веднага.

— Тя не ми е жена, Тина.

— Е, добре де, бивша. Какво значение има?

Ето това беше проблемът със секретарките в днешно време — нямаха никакво уважение.

— Утре отивам в Лос Анджелис — каза Дино на баща си.

— Защо?

— Както обикновено. Да прибера лично някои неизплатени дългове.

— А, да, да, добре.

Беше прието Дино или Дейвид лично да прибират дълговете от по-известните посетители на казиното.

— Мислех, че е ред на брат ти.

— Правя му услуга. Миа нещо не се чувства добре. След шест седмици пак ще ставаш дядо.

Джоузеф засия. Дейвид и Миа се представяха добре, а след няколко седмици щяха да му доставят няколко кандидат-булки за Дино.

— Ще останеш ли?

— Не знам. Може би. Ще ти звънна.

Съвсем свеж, на следващата сутрин Дино слезе от самолета на летище Лос Анджелис. Нервите му бяха отпуснати, беше прилично спокоен. На трийсет и три години щеше да взема сам решенията в живота си. Оттук нататък нямаше да зависи от никого. Мамка му на Джоузеф, мамка му на неговия свят. Дино искаше Чери и щеше да я има.

— Да се качим горе — предложи Сузана след вечеря.

— Искам да прослушам няколко записа — заинати се Бърни.

— Започваш да се вманиачаваш в работата си. Пусни записите, включи колоните и ще ги слушаме заедно горе в спалнята.

Погледът й изразяваше неприкрито похотливи намерения.

— Дълги са — отчаяно опита да се откачи Бърни.

— Още по-добре. Нощта е пред нас.

— Разбира се — ето го отново в ролята на сексиграчка, нейната сексиграчка. Светът се клатеше под краката му.

— Хайде, Бърни, какво чакаш — нетърпеливо го подкани тя от стълбището.

Дино паркира пред блока на Чери. Не искаше да й се обажда по телефона след всичко, което се случи. Нямаше представа как ще реагира тя. Пък и от Вегас не можеше да й звънне, защото Джоузеф сигурно подслушваше разговорите му.

Блокът беше доста западнал. Боята се лющеше, точно отпред бяха накамарени кофите за боклук, плочките на общия басейн бяха зеленясали, а шезлонгите се разпадаха.

Дино, който беше свикнал с лукса от малък, запуши гнусливо нос, докато прекосяваше коридора с мъждиво осветление. Срамота беше прекрасната Чери да живее на такова отвратително място. Вонеше на бедност и мизерия. Той обаче щеше да я измъкне от всичко това.

Намери номера и натисна звънеца. Никой не отвори. Когато той позвъни повторно, от съседната врата се показа червенокоса глава над чифт огромни цици.

— Здрасти — каза създанието и го изгледа одобрително.

— Знаете ли дали има някой? — попита той.

— Не мисля. Малките дами са много заети. Сещаш се, нали? — вещицата се изсмя гръмогласно, забравила, че не си е сложила двата предни изкуствени зъба.